Вицове

[Slav]

Мъж и жена лягат да спят. На следващия ден се навършват 15 години съвместен живот. Преди да заспят двамата си мислят.
Жената:
- Какво ли ще ми подари утре - петнайсет години го трая!
Мъжът:
- Да я бях удушил още първия ден - утре щях да изляза от затвора!




От "Крайслер" решили да поставят черна кутия в джиповете "Гранд Чероки", която да записва последните думи на шофьора преди катастрофа.
В Америка в 90% от случайте думата била само една - шит!
В България в 99% от случайте думите били:"Пичове, скивайте к'во мога да направя с тоя джип!"

[gomi]

Полицай спира Къци Вапцаров:
- Документите на колата, отворете багажника.
Къци дава документите и казва:
- Ето ви 20 лева да се почерпите и да не отваряме багажника, а?
- Веднага отворете багажника, ако обичате!
- Добре, ето 50 лв. и да забравим за багажника.
- Излезте от колата и отворете багажника!
- Добре, последно - 300 лв. и забравяме багажника.
- Веднага отворете багажника! - изкрещял полицаят.
Къци излиза, отваря багажника, а вътре пожарогасител, аптечка, сигнален триъгълник и резервна гума.
Полицаят поглежда изумен:
- Какво беше това, какви бяха тия 300 лв., тук няма нищо?
- Еее, риск печели, риск губи...

[icrow]

Шоумен номер 1

[smsi-h]

При адвокат идва дяволът и му предлага сделка:

– Ще печелиш всички дела, ще станеш най-богатият човек на земята, но всичките ти роднини ще умрат и ще идат в ада. Време за размисъл до утре – мисли.

Дяволът изчезнал, а адвокатът седи, държи с ръце главата си и разсъждава.

– Значи така: ще печеля всички дела. Да предположим. Аз ще стана най-богатият човек на земята. Да речем. Всички мои роднини ще умрат… Не разбирам – къде е уловката….

[zhivko83]

Близкото бъдеще, Русия:
– Татко, вярно ли е, че Русия е велика страна?
– Вярно е, сине.
– А защо тогава не можеш да ми купиш колело?
– Защото нямаме пари.
– А защо живеем толкова бедно?
– Виждаш ли, сине, живеехме добре, но на другите страни не им хареса начина, по който живеем. И те се разбраха и направиха така, че да живеем зле.
– Какво не ми хареса?
– Ами, ние си върнахме Крим и искахме да си върнем Донбас …
– Бяха ни ги взели?
– Ами, това е сложно, синко. Формално, повтарям – формално, те принадлежаха на Украйна …
– Формално – това е по закон, нали?
– Може и така да се каже. Но ние мислехме различно. Те, как да кажа, едно време бяха наши, но ние ги дадохме. След това променихме мнението си и си ги върнахме, защото решихме, че сме сгрешили.
– Значи, мога да си взема обратно пистолетчето, което дадох на Дима миналата година?
– Не, сине, това е различно …
– Но защо?
– Ти още си малък.
– На тези снимки, където като малък съм на море, това в Крим ли е?
– Да, синко.
– Когато си го върнахме?
– Не, това стана после. Тогава все още беше украински и почивахме там всяка година.
– А сега защо не ходим в Крим?
– Защото нямаме пари, в Крим хотелите сега са само за богатите, а простолюдието не го допускат там защото има много важна военна база.
– А Донбас не можахме ли да си върнем?
– Не, не можахме.
– Там можем да отидем, казвал си, че в Донбас живеят баба и дядо? Мама ми е разказвала, че сте ходили при тях на път за Крим.
– Не можем, сине. Първо – твърде е скъпо, а ние нямаме кола, и второ – опасно е – всичко е минирано, а аз не съм сигурен, че там искат да ни виждат.
(мълчание)
– Татко, а ти какво си работил, когато се е случило това?
– Работех в Интернет, в Олгино, агитирах за руски Крим и руски Донбас.
– Татко, оказва се, че по-рано сме ходили при баба и дядо и в Крим. С наша кола. А сега Крим е наш, но не можем да отидем там? И заради това, ти вече нямаш кола, а аз – велосипед?
(въздишка)
– Да, сине, така излиза …
– И ти си агитирал за това в интернет?
(още една въздишка)
– Ами, да …
(пауза)
– Татко, знаеш ли, струва ми се, че си голям глупак …

[icrow]

Спецялен поздрав за Слав.

Представяме Ви мъдрите мисли на перничани събрани и описани от поета и култов блогър Петър Иванчев.

Да започнем с досадното предисловие, в което се разправя как в родния Перник философстването хич даже не е обидно занимание. Съвсем напротив, мъдростта тук кипи и бушува, народът я разнася като свинкя блажен вестник, а красивите умове млатят пошлостта и предразсъдъците като маче у дирек. Само един поглед, драги читателю, върху някои от великите пернишки сентенции е достатъчен да те убеди, че всичко е така и такова. И да не се обясняваме повече, а да започнем с най-многословния пернишки тост:

-Ае!

Мисъл първа:
„Он кръто от дупку у дупку улази.“
Тази история беше записана за поколенията от моя приятел Стенли по време на казармата. Представете си едно празно ноемврийско поле, през което крачат напет столичен капитан и местен възпълничък червенонос старшина по прякор Обушчако („Обувката“ – Бел. прев.). Нищо интересно не безпокои замръзналата земя освен стотиците къртичини. В един незабравим момент Обушчако спира до една от тях и се обръща към началника си:

– А ти знаеш ли, другарю капитан, кико се лови крът (Talpa – къртица – Бел. прев.)?

И понеже образоваността и мъдростта много рядко съвпадат, се оказало, че другарят капитан нямал нинаймалка представа от това тайнство „кико се лови крът“. Обушчако резюмирал, че е необходимо другарят капитан да си събуе панталоните и да ситуира онзи си ареал известен като задни части върху къртичината, тъй като „Он кръто от дупку у дупку улази“.

Преместването на кръто във времепространствения континуум легитимира движението и е естествена препратка към Хераклит Ефески. Но докато гръцкият философ възприема една пасивна пропозиция към вечно променящия се свят, Обушчако, подобно на Мирандола и други ренесансови мислители, поставя човека в центъра на света. Но тук перспективата е по-скоро песимистична, другарят капитан е не само инициатор, но и реципиент на ставането, а за да се осъществява вселенският кръговрат, човекът е в дълженствена ситуация да пожертва най-скъпото си – невинността.

Мисъл втора:
„С какъвто тръгнеш, такъв си си бил!“
Фразата е изречена от човек на име Жиркоф в кръчма известна като „Старата къща“. За разлика от Обушчако, Жиркоф е по-скоро приемник на Парменид и елеатите като възприема едно като цяло източно разбиране за непроменимото изначално състояние на света. Този дискурс не е чужд на Спиноза и разни рационалисти и е предизвикателна реплика към емпиризма и Дейвид Хюм. Но за разлика от тях, Жиркоф постулира по-различна представа за времето, която личи от неговата:

Мисъл трета:
„Днеска сме петъксъботаинеделя.“
Да, тук определено се чувства влиянието на Хайдегер и ранния екзистенциализъм. Личи отрицание на цялостната линейна представа за време, наложена от юдео-християнската парадигма. Времето вече не е ситуативна последователност, а се феноменизира през човешкото съществуване, което предшества смисъла или напълно го игнорира в „петъксъботаинеделя“ на Жиркоф.

Мисъл четвърта:
„Ебаси веко!“
Псувните и ругатните са израз на опозиция към всичко по света, но само в Перник има псувня, издигната в мъдрост. На хората навсякъде им е писнало достатъчно от живеенето, че да искат да правят секс с всевъзможни креатури посредством най-различни артефакти, във всички хабитати, където ги води въображението. Но само перничанинът е прогледнал достатъчно далече, че да иска да прави секс с времето. И то не просто с времето, ами с цялата епоха, което личи от дефиницията „век“. Не случайно любима песен на всички перничани носи заглавието „Дете на времето“, детето е порочно заченато в този извънтемпорален конфликт. (Песента на Deep Purple „Child in Time“ е известна в Перник и под името „Златнио блус“ – Бел. прев.).

Мисъл пета:
„Нема да се плашиш, копеуе!“
Както видяхме дотук, пернишката мисъл е не само изключително задълбочена, но и концептуална, което и дава правото на претенция за отделна философска школа. И едва ли съществува фраза, която да бъде по-изразителен философски манифест на пернишкия интелектуален авангард. Тълкуванието следва да започне отзад напред. Копеуето е символ не толкова на аутсайдерство, колкото на ексцентризъм и неординарност. При срещата си с абсурда и пропадайки в битието на живота, копеуето е длъжно да се освободи от екзистенциалния ужас и да възприеме една действена и активна позиция спрямо съществуващото, декларирайки своето място в социума.

Мисъл шеста
„Пред винкело сите са равни“

Неизбежно пернишката философия е социално ангажирана, но в никакъв случай егалитарна. Очевидно мислителите оттук не се родеят нито с историческия материализъм, нито с Франкфуртската школа или Юрген Хабермас, още по-малко с Конт, Вебер и социологията. Това е по-скоро реверс към томизма и изобщо фундаментите на християнската философия. Светът се нуждае от ос и смислов център, но разликата с платонизма и християнството е, че тук става въпрос за двупосочна перспектива. Винкело е не само субординиран цензор, а и окултен символ произведен в мощните пещи на Демезето (завод „Ленин“ – Бел. прев.). Един синтетичен преглед доказва, че човекът не само произвежда висшата ценност, но впоследствие я превръща в алегория и я използва като коректив на всички човешки релации.

Мисъл седма:
„Мачка и жена – како ги уцелиш, мъж и куче – како ги научиш.“

Противно на разбирането, че повечето пернишки мислители са следовници на Ото Вайнингер и са антифеминисти, от горното изречение личи по-скоро примиренчески респект към нежната половина от света, защото жените управляват Перник откакто светува светът. Прозира разбирането за неукротимата воля, но противно на Шопенхауер, все пак арестотелианският релативизъм и дидактическите способи се простират поне върху разбираемата част от битието – мъжете и кучетата.

Мисъл осма:
„Бирата е пиенье, колко педерасо е жена.“

О не, в никакъв случай не може да бъде зачената дисертация или дори само студия озаглавена „Перник контра Ницше“. Нищо подобно! Точно както и Ницше, Перник се бунтува срещу немската класическа философия, чийто символ тук е бирата. Според древна пернишка митологема още от преди Омир, след като вечерта изобретил ракията, Протоперничанинът измислил бирата на сутринта, за изтрезняване. Усещат се влияния от Лабрюер и други френски моралисти и тяхното разбиране, че хората страдат най-вече от половинчатите неща.

Мисъл девета:
„Еее, чиче, ако не беше пиеньето, ептен чехме да пропаднеме!“

Орфическата традиция е устойчива и лесно проследима в пернишката философия. Ето един прост пример:

Осем сутринта, двама съседи разговарят пред блока:

– Комши, къде си тръгнал?

– Па те тука отивам да си земем едно шише ракия.

– Е, нави ме, заеби!

Освен мистическото дионисиево начало, във фразата „Еее, чиче,“ прозира дълбоката славянска тъга и руски влияния, най-вече от Достоевски. Но отвъд този патос е дълбокото презрение към светския утилитаризъм. Всеки свят, който се върти около слънцето, вместо около Перник е неинтересен и незначим. И както при Кастанеда, посредством опиянението, всеки битува в свой духовен свят, загърбил опушените пернишки сутрини.

Мисъл десета:
„Е бре, курортеее!“

Ще свършим тук не само защото десет е свещено число според питагорейците, а и защото е време мисълта да си почине след дългото скитане и човекът радостно да се впусне по щастливите бързеи на живота. Рефлексията не се удържа в своята вътрешночовекова себедостатъчност, а избуява в неумолим деструктивен пернишки позитивизъм. Човекът преодолява както класицизма, така и модерността и заживява в свое уникално пространство, постинтелектуалното.

Не се иска много да отидеш там, домашна ракийка, корави ръце, бумтящи машини и едно големо – големо сърце.
http://www.pernichani.com/1740_1740/

[icrow]

Софи Маринова към Лоренцо:
- Ще си имаш братче!
–От мен ли е?


-Защо спермата е по-скъпа от кръвта?
-Ръчна изработка....

[icrow]

Пиян чука на вратата. Отваря му сънен мъж:
- Кажи, брато!
- Миии ....... аззз .... тукъъъъ .... се прибирам....
- Това, брато, не е твойто вкъщи! - и тръшва вратата. След 10 минути...
- Пак ли ти бе, брато! Кажи?
- Аз ... тука ... вкъщи.....
- Нали ти казах бе, брато! Това е мойто вкъщи! Твоето е някъде другаде! Бегай си легай там! - и прааас вратата!
След 10 минути пак се чука! Оня отваря нервен:
- Кажи бе, де'еа .......
- Абе, иам един въпрос!!! Как мо'е, ти да живееш на 'секъде, а аз никъде???

[hyparh]

Последните два

[icrow]

Той третия отзад напред е по скоро ироничен от колкото смешен. Ама за ръчната изработка много добре са се сетили.