Сирената за ядрена атака на „Крайслер“ е била толкова силна, че е създавала дъжд https://www.setlansbg.com/sirenata-za-y ... vala-dazhd

Теории - Антонио Меучи

Отговори
Потребителски аватар
Philip
Site Admin
Мнения: 5270
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Теории - Антонио Меучи

#1

Мнение от Philip » 05 май 2017 20:45

Нужна ми е помощ.
Меучи работи с волтажи под 1 миливолт.
Някой при някакви обстоятелства чувал ли е по начина, описан от него? :
"Той поставил малък меден електрод в устата на мъжа и го помо¬лил да хване другия (медна пръчка) в ръката си. Апаратурата за генериране на импулси се намирала в съседната стая. Меучи оти¬шъл при нея и си поставил идентични електроди, за да открие въз¬можно най-слабия импулс. Казал на пациента си да се отпусне и да очаква как болката моментално ще изчезне, като в същото време настройвал индукционната намотка.
Характерно за силната мигрена е, че предизвиква също толкова силна реакция спрямо най-малкия дразнител. Пациентът бил мно¬го чувствителен към болка и усетил импулсите (макар и съвсем слаби и стимулиращи). В очакване на някакъв ужасен шок, паци¬ентът изкрещял още при първото гъделичкане.
Меучи моментално забравил състраданието, което изпитвал към нещастника в съседното помещение. Вниманието му неочаквано се отклонило към нещо необичайно и поразително, проявило се за пър¬ви път - той буквално „почувствал" вика на пациента в собствената си уста! След като преодолял стъписването си, Меучи се втурнал в съседната стая да разбере каква е причината за писъците. Зарадван, че нещастникът все още не е избягал, той сменил електрода в уста¬та му и се върнал при апаратурата, за да направи същите настрой¬ки... но този път при затворена врата. Помолил господина да говори по-високо, а самият той отново поставил електрода в устата си.
За своя най-голяма изненада, Меучи отново чул далечния глас „в собствената си уста". Произношението било ясно, отчетливо и на¬пълно различно от приглушените звуци, идващи през затворената врата. Това било истинско откритие! Антонио Меучи се натъкнал на онова, което по-късно щяло да стане известно като „електрофоничен" ефект.
Феноменът, познат по-късно като физиофония, представлява не¬рвна реакция на токове от специфично естество. Нервната система в тялото използва импулси с безкрайно малка мощност и Меучи съв¬сем случайно използвал подобни токове. Те съдържали сигнали, които можели да се чуят - тоест звуци. Странният метод на „чуване чрез тялото" изобщо не използвал ушите и резонирал в деликатните тъкани на мястото на контакт с електрода. В случая - с тъканите в устата.
Двамата си благодарили взаимно и пациентът си тръгнал. Лече¬нието успяло да се справи с мигрената. Наградата на Меучи не била парична. Това било откритието по една щастлива случайност - пре¬даването на човешки глас по проводник. С тези няколко малки екс¬перимента Меучи положил основите на бъдещата история на теле¬фонията.
Гласове
Въодушевеният и изпълнен с радост Антонио помолил неколци¬на приятели да бъдат така добри да участват в експериментите му. Дал по един орален електрод на всеки от тях и ги помолил да гово-рят или викат. Самият той се настанил в затвореното помещение и допрял своя електрод до устата си. Щом някой проговарял или из¬виквал нещо, Меучи го чувал съвсем ясно - звукът се възприемал от тъканите на устата му. Откритието било зашеметяващо.
Несъмнено физиофонията е най-бележитото постижение на Меу¬чи в областта на телефонията. Той обаче не предвидил съдбата на своето странно и чудесно откритие. Само си помислете - да чувате без уши, а направо чрез нервите си! Последствията от това откритие са толкова много, колкото и възможните му приложения. Нима е възможно изгубилите слуха си хора отново да чуят звуци? За Меу¬чи нямало съмнение, че това е възможно.
Първата серия от новите му експерименти целяла да намери на¬чин за подобряване на електрофоничния ефект. За целта Меучи из¬работил предварителен комплект електроди. Външният вид на уст¬ройствата изглеждал странно за хората от онова време - както, меж¬ду другото, и за нас самите. Всяко едно било направено от малки коркови цилиндри, към които били прикрепени гладки медни дис¬кове. Всеки трябвало да постави личното си приемно-предавателно устройство направо в устата си! Другият електрод се държал в ръка.
Меучи многократно потвърждавал съществуването на физиофо^ ничния феномен. Онези, които изпробвали станалия вече прочут ефект, оставали поразени. Освен това се оказало, че е възможно дъл¬жината на проводниците да се увеличи многократно и да достигне стотици метри. Звуците се чували съвсем ясно „в нервите", когато се използвало съвсем слабо напрежение. За първи път в съвременна¬та история преднамерено били предавани звуци по проводници на електричество.
Слуховите органи не играели никаква роля в този начин на ко¬муникация. Меучи открил, че оралните вибрации варират в зависи¬мост от съпротивлението на веригата - устните мускули трептели в съответствие с тока. Произнесените звуци се предавали като вибри¬ращ електрически ток по жицата, който можел да се усети и „чуе" в нервните окончания и мускулните тъкани.
Възможно е забележителните му резултати да се повторят, стига да се вземат строги мерки за избягване на евентуални наранявания. Напреженията по проводника трябва да бъдат минимални. Когато стигнат по подходящ начин до тъканите, звуците се чуват в онази част на тялото, която се намира в контакт с жицата. Няма съмне¬ние, че електрическият сигнал предизвиква идентични аудиоконтракции в чувствителните тъкани. Това е единият от източниците на „чуваните" чрез вътрешностите звуци. Всъщност, когато импулси¬те са подредени по подходящ начин, нервите образуват един по-го¬лям канал и пряко предават съдържанието на импулсите без пос¬редничеството на вътрешното ухо.
Физиофонията е най-голямото откритие на Меучи и би трябвало той да го прокара, преди да се заеме с разработването на обикновена¬та акустична телефония. Четвърт век по-късно в Америка феноме¬нът щял да бъде преоткрит от Елайша Грей, който ще направи физиофонията основна тема на научните си разработки. Много по-къс¬но подозрително идентични демонстрации ще се появят и в писмата на Бел, който несъмнено е копирал експериментите, проведени първо от Меучи, а след това от Грей и Рейс.
В началото на XX век в някои метрополитени съществували мюзикхолове за глухи, където лишените от слух хора можели да се наслаждават на музиката благодарение на електроди, държани в ръка. С малки модификации, целящи по-свободно движение, по¬добни устройства позволявали на глухите дори да танцуват. Те мо¬жели да усещат и чуват пряко музиката и ритъма благодарение на малки медни пръчки, свързани към мрежа на тавана. Физиофония¬та, наричана в днешно време „неврофония", пази в себе си тайната на една нова технология. Нейното преоткриване помага на засегна¬тите от глухота хора."

Това е част от Изгубените открития на Василатос. Имаме ги в библиотеката.

Ако имате идея какви експерименти трябва да се направят, за да се направи отново такова устройство - моля, помагайте. Ще направя всякакви нужни експерименти.
Наблюдавам Анализирам Променям

Отговори

Върни се в “Теории”