В центъра на галактиката ни двойка странни гигантски мехура излъчват радиация https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14 ... 36553.html

Теории - Joseph H. Cater

Отговори
Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3894
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Теории - Joseph H. Cater

#1

Мнение от hyparh » 15 авг 2017 21:55

Готов съм с превода на едни от най-важните моменти от книгата "The Awesome Life Force". 2-3 от нещата са от другата му книга "The Ultimate Reality", която в общи линии е същата с някои допълнения.
Според мен теорията и начинът му на разсъждаване, са чудесни :) Аз научих доста нови неща предимно за светлината, за неуловимите за обикновени уреди меки частици, които играят ключова роля за всички процеси (те могат да се причислят към етерните поднива, разглеждани от Ч. Ледбитър), за закона за преразпределение на енергията и др. Почти всичко се припокрива с досегашните ни разбирания, като в същото време надгражда още доста нагоре.
Ако сметна други моменти от книгите за важни или по-интересни, ще ги вмъквам в допълнителни постове.

Номерирам отделните пасажи, за да са по-лесни за откриване или за евентуални допълнителни разсъждения върху тях.

*******

Всички проявления в природата са взаимосвързани. За да се разбере нещо в дълбочина, то трябва да се разгледа от всички страни. След като всичко наоколо е взаимосвързано, би трябвало да има само няколко прости принципа, с които да могат да се обяснят нещата. Тези основни принципи правят възможно използването на аналогии, след като моделът е повтаряем. Повтаряемият модел на всемира дава начало на най-важният от всички принципи - античната херметическа аксиома, която е използвана многократно като отправна точка в тази книга. Тази аксиома гласи "Каквото
горе, такова и долу". С помощта на обяснените от нея физични проявления, могат да се разберат различни метафизични и окултни феномени, както и обратното.

1. Материята е видима заради постоянното формиране на меки частици, генерирани от активността на фундаменталните частици. Светлината с по-висока честота се афектира по-силно от меките частици, поради което тя забавя скоростта си повече и рефрактира по-силно.

2. От конвенционален форум:
За експериментаторите, меки частици са тези, които нямат достатъчно енергия/ускорение, за да бъдат засечени с детектор.

3. Материята не дезинтегрира, когато отдава заряди, защото тя не ги отдава от себе си, а от меките частици, които се образуват и струпват около изграждащите я атоми и молекули. Дезинтегрират именно меките частици, освобождавайки все по-твърди такива със заряд, които предизвикват различни явления.
Един вид, частиците материя на дадено тяло, служат като катализатор за формиране/привличане на меки частици.

4. Най-бавните частици са и най-меки (и големи) и има по-голям шанс да бъдат доведени до по-ниски честоти чрез закона на преразпределението. Съответно най-високата концентрация в околната среда, е именно от меки частици.

5. Меки частици, идващи от Слънцето (породени и от светлината му), дезинтегрират в нашата атмосфера, освобождавайки светлина предимно в синия спектър, което прави небето синьо. Вилхелм Райх наблюдава синьо и виолетово сияние от бионните култури в затъмнено помещение. Оргонната енергия представлява именно тези меки частици в атмосферата, които се разпадат до светлина.

6. Високите етери се състоят от по-активни частици, докато ниските етери включват по-големи, сложни и по-малко активни частици.

7. Едно тяло се загрява, когато преминаващите през него меки частици дезинтегрират, освобождаващи по-твърди частици, в частност електрони. Засиленото присъствие на тези твърди частици възбуждат атомите на тялото, което се изразява в покачване на Т. При обратният случай имаме понижаване на Т. Обикновено меките частици, генерирани от едно тяло, преминават през него и се излъчват без да дезинтегрират. Обаче, при достатъчно големи тела (като Слънцето), те преминават през прекалено много материя, дезинтегрират и повишават Т на повърхностните слоеве.

8. Въпреки, че меките електрони са по-големи по размер от твърдите, те все пак са много малки в сравнение с един атом.
Само твърдите фундаментални частици, изграждащи атома, са кухи. Всички други частици, включително фотоните, са плътни заради начинът им на формиране. Ако по-меките частици бяха кухи, то те нямаше да могат да улавят по-твърди такива. Ако беше иначе, твърда частица, влизаща в куха по-мека, щеше да остави нейния заряд непроменен, което да причини отблъскване между двете и моментално да избягат. А фотоните биха били по-малко стабилни с малка вероятност чрез струпване да формират други частици.

9. Екстремно нагорещено тяло излъчва ултра-висока концентрация от високоскоростни меки електрони от много различни видове. Когато друго тяло осъществи контакт с нагорещеното, то моментално бива импрегнирано с тези частици, които разкъсват молекулярните му връзки. Повечето щета се нанася от по-твърдите електрони, освободени от меките, които проникват в материята и дезинтегрират.

10. Бавните меки частици се разпадат по-трудно. За разлика от тях, бързите (ускорени) дезинтегрират по-лесно, освобождавайки твърди частици.

11. Меките електрони могат да уловят твърди частици само, ако са в покой или се движат с ниска скорост. Причината е очевидна. При високи скорости твърдите частици избягват влиянието на меките, преди да бъдат забавени. Най-вече атомните ядра са замесени в трансмутацията на даден елемент в друг. Орбиталните електрони в един атом, се движат винаги с високи скорости и не могат да бъдат директно уловени от меки електрони, които, с изключение на тези асоциирани ELF честотите, са много по-малки от атом.

12. Правилната концентрация и комбинация от меки електрони, може да проникне през орбитиращите електрони и да вземе ядрото на атома. В резултат на това възниква бързо разпръскване на орбитиращите електрони. Когато два или повече меки електрона с уловени атомни ядра дезинтегрират, освободените ядра могат да се комбинират и да образуват ядро на по-голям атом. Дезинтеграцията на меките частици освобождава също твърди електрони, които стават орбитиращи на новополученото ядро.

13. Органичните материали са най-добрите проводници за меки електрони, а металите - за твърдите.

14. Множество различни типове материя, заемат едно и също триизмерно пространство (нашето).

15. Човешкият и животински организъм изискват изобилно количество меки електрони, съставени от фотони във видимата светлина, за да работят нормално. Този електронен поток бива смутен от присъствието на високи концентрации на меки електрони, съставени от фотони с по-ниска честота. Такива възникват при изкуствено създадени електромагнитни лъчения (от различни електроуреди). Техните меки електрони улавят по-твърдите, които изисква организмът по вече описаният метод на абсорбиране на по-твърди частици от по-меки такива. Това е причината електромагнитните лъчения от ел. уреди да вредят.

16. Раковата тъкан се развива, когато нормалните клетки не получават достатъчно количество меки електрони от правилния вид за нормалното си функциониране. Това се получава поради блокажи в електрическата система на организма и последващото натрупване на токсини. Този процес обикновено е следствие от неправилно хранене и навици. Когато нормална клетка не приема достатъчно количество меки частици за поддръжката си, тя постепенно се трансформира в такава, изискваща по-ниска концентрация от меки електрони, или пък умира и на нейно място се ражда нова, която може да оцелее в новите условия. Със задълбочаването на блокажите в електрическата система, меките частици намаляват още и възникват нови ракови клетки, способни да оцелеят в новата среда. Те имат по-силен положителен заряд от околните нормални клетки и дърпат отрицателно електричество от тях, за да оцелеят. В резултат, те, от своя страна, се превръщат в клетки, способни да оцелеят в отслабналия поток меки електрони. По този начин ракът може да расте с ускоряващ темп.
В повечето случаи това състояние може да се обърне чрез пълна промяна на начина на хранене, както и начинът на живот като цяло. Открити са множество видове ефективни лечения против рак, но са подтиснати от официалната медицина. Някои лечения включват употребата на радионични устройства или магнитни полета, които противодействат на химическите реакции в раковата тъкан. Оздравителният процес може да бъде подсилен чрез подлагане на пациента на висока концентрация от меки електрони, или още оргонна енергия, което може да стане чрез оргонни акумулатори, пирамиди с правилната конструкция и др. подобни на същия принцип.

17. От изключително значение е, че меките частици могат да улавят в себе си по-твърди. Този процес е дълбоко вкоренен при различни проявления - от възникването на топлина и електричество, до формирането на облаци.
00.png
00a.png
00b.png

18. Учените обясняват енергията, освобождавана по времето на детонация на атомна бомба, с превръщането на материята в енергия по несъстоятелното уравнение на Айнщайн E=mc^2. Много читатели, особено онези навлезли дълбоко в ортодоксалната наука, може да се шокират като научат, че няма никакво превръщане на маса в енергия по време на това колосално енергийно освобождаване! Интензивната горещина, която възниква при ядрен взрив, означава, че внезапно се освобождава необикновено голямо количество твърди електрони, предизвикано от дезинтеграцията на всички меки електрони в зоната на експлозията. Интензивната светлина, придружаваща взрива, е резултат от освободените фотони при разпада на тези меки електрони.
При процеса се възбуждат високите етери, което генерира гама радиацията.

19. Основната причина за радиоактивността, е присъствието на меки електрони, които приютяват твърди такива. Следователно, ако концентрацията им в околността на радиоактивния материал, се намали, то той ще изгуби голяма част от радиоактивността си. При насочване клаудбъстърът на Райх към радиоактивен материал, то той ще изгуби радиоактивността си! И това действително е така. Например, парче светещ
радий, е спряло да излъчва при поставянето му пред клаудбъстър.
10.png
20. Видимата светлина (независимо от дължината на вълната), е придружена от невидима силно проникваща светлина. Райхенбах доказва, че именно тази невидима светлина влияе при цветотерапията. Ако ефектът беше предизвикан само от видимата, която се отразява и разсейва от обекта, то той щеше да е пренебрежимо малък.
Проникващата невидима светлина образува видима такава, когато дезинтегрира.
Материята произвежда светлина без загуба на материя.

21. Невъзможно е да бъде получена 100% монохроматична светлина. Всеки светлинен лъч с дадена честота, съдържа конгломерати от фотони с различни честоти. Те са прикрепени един към друг чрез магнетизъм. Известните Land experiments го доказват. Това важи за целият електромагнитен спектър.

22. Когато светлината взаимодейства с материя, възниква нова светлина с по-ниска честота от оригиналната. Например, ако прекараме синя/виолетова светлина през достатъчно много разноцветни филтри, изходящият лъч ще бъде червен. Филтрите могат да бъдат всичките виолетови, сини или всякакви други комбинации. Когато светлината взаимодейства с материята, много от фотоните й се разпръскват, докато други рекомбинират чрез отражения и формират меки частици. Тези меки частици от своя страна взаимодействат с материята, като резултатът е получаване на известно количество от оригиналната светлина. Образуването на фотони чрез индиректно възбуждане на етерите, е причината за появата на светлина с по-ниска честота.

23. Всички цветове, които виждаме, са комбинация от фотони с различни честоти. Когато възникне светлина, се възбуждат различните етери (етерни поднива). Меките частици се формират от комбиниране на най-различни фотони. Тези частици се различават по размер и стабилност, следователно възниква постоянна дезинтеграция до фотони, заради взаимодействията помежду им. Тенденцията на меките частици да се групират, е основната причина за това светлината да съдаржа различни честоти. В резултат на това се групират меки частици и фотони от широк честотен спектър. Това означава, че светлина със син, виолетов или индигов цвят, съдържа други цветове чак до червения , макар, че той съставя много малка порция. Окото вижда само доминиращият цвят и призмата не може да ги раздели. Известният експеримент с цветове на Edwin Land го доказва.
0a.png
0b.png
0c.png

24. Например меките електрони и фотони на ELF излъчването, са с огромни размери (5×10^13) спрямо тези на видимата светлина. Съответно те могат да помещават в себе си огромни количества все по-твърди електрони, които да се освободят при дезинтеграция на меките. Това може да стане чрез многократното им отражение между земята и йоносферата.

25. Фотографската плака се афектира от меките частици, а не от фотоните.

26. Видимата слънчева светлина бързо се разпръсква от атмосферата, а също така фотоните й рекомбинират, образувайки меки частици, след като достигне земната повърхност. Тези меки частици продължават пътя си надолу, прониквайки под повърхността. По време на този процес, меките частици постоянно се разпадат, формирайки нови, още по-меки такива. Някои от освободените фотони, рекомбинират и образуват нови частици. В същото време се възбуждат ниските етери и образуват нискочестотни фотони, които пък образуват още по-меки частици. Тези процеси са в съгласие със закона за преразпределение на енегията.
Слънчевите радиации постоянно се трансформират в по-нискочестотни докато проникват дълбоко в Земята.
Слънцето става все по-ярко с намаляване на надморската височина, като най-ярко е при Мъртво море.
Малка част от слънчевите лъчения се трансформират в гравитационно-индуциращи такива с проникването си в Земята. Това задържа планетата в орбита.

27. Дематериализиращите енергии, се състоят от меки и по-твърди електрони, съставени от фотони от ултравиолетовата светлина почти до гама лъчите.
Материята може да стане невидима и неосезаема, видима и неосезаема, или невидима и осезаема. Третият метод се постига, когато се премахнат всички меки електрони от материята. Това може да бъде постигнато от ултравиолетова светлина с правилната честота. Енергиите, правещи материята невидима, трябва да й въздействат постоянно, иначе тя отново ще стане видима, след като фундаменталните материйни частици непрекъснато генерират меки електрони.
Способността на UV светлината в определен честотен диапазон да прави материята невидима, е открита през 30-те години на 19-ти век. Известно списание от онова време публикува такъв експеримент, включвайки серия от фотографии, показващи мъж в нещо като водолазен костюм, които бива облъчен от тези лъчи. Човекът постепенно става прозрачен, като поредицата снимки показват как накрая става напълно невидим, но в същото време осезаем при докосване.

28. Отразена от огледало светлина съдържа повече меки електрони от неотразена. Когато фотоните срещнат отразяваща повърхност, те биват спрени моментално. Някои се разпръскват и реагират помежду си, образувайки меки частици. Други срещат прииждащите фотони и също формират меки частици преди отново да придобият светлинна скорост.
Ако светлина от даден източник бъде подложена на достатъчен брой отражения, ще се получи лъч, съдържащ много висока концентрация меки частици. Той ще има много от свойствата на лазерния лъч. Ще има слаба тенденция да се разпръсква с разстоянието, тъй като частиците му ще се придържат една друга чрез магнитно привличане. Също така ще бъде силно проникващ и до голяма степен смъртоносен.
Десетилетия преди откриването на лазера, сътрудник на автора става свидетел на такъв експеримент с огледала, използвайки слънчева светлина. След 35-кратно отразяване на светлината, тя успява да пробие дупка в близкия хълм.
6.png
29. Когато фотоните преминават през дифракционна решетка или малък отвор, те се струпват поради взаимното магнитно привличане и образуват нестабилни меки частици. Застигащи ги фотони "отскачат" от тях и сменат посоката си на разпространение, а някои от меките частици се разпадат, излъчвайки фотони в различни посоки. Така процепът (и по-точно неговите ръбове) става вторичен източник на светлина. При по-нататъшното си разпространение, лъчите, които се засрещат под достатъчно остър ъгъл, се привличат взаимно, комбинират се и образуват максимумите на интерференчната картина. Това избирателно концентриране образува минимумите и максимумите.
Твърди частици (дори цели атоми) също могат да образуват интерференчни картини, които се пораждат от разпадането до фотони на меките частици, които образуват.
0d.png
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Последна промяна от hyparh на 15 авг 2017 22:00, променено общо 1 път.
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3894
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Теории - Joseph H. Cater

#2

Мнение от hyparh » 15 авг 2017 21:58

30. Райхенбах показва, че обикновено дясната ръка излъчва од или меки електрони, докато лявата (натоварена с положителен заряд), привлича/издърпва од от даден обект.

31. Райхенбах установява, че, ако слънчева светлина премине през стъклена преграда с дебелина около 15см, то тя вече не е способна да освети фотографска плака, въпреки, че видимата и сила е намаляла съвсем малко.
Твърдите електрони са тези, които предизвикват хим. промени. Нестабилните меки електрони дезинтегрират като преминават през стъклото, отделяйки и твърдите в него. Така плаката достигат само стабилните, които не и влияят, понеже не дезинтегрират.
Стъклото абсорбира енергията од, поради пълната липса на кристална структура. Много от ефектите на светлината, се причиняват именно от меките частици, които я съпровождат. Самите фотони не могат да направят почти нищо, освен да стимулират очния нерв.

32. Вливащите се в магнита/кристала одически пламъци, са с преобладаващ син цвят, а излизащите от другия край - с червен. Синият одически пламък охлажда, понеже отнема от енергията, а червеният загрява, понеже нагнетява енергия/частици.
12.png
12a.png

33. Одическите пламъци около магнит/кристал се виждат, понеже част от циркулиращите меки електрони, се сблъскват с въздушни и водни молекули във въздуха, поради което по-нестабилните от тях (меките електрони) дезинтегрират и отделят светлина.

34. Райхенбах установява, че метално топче-махало може да бъде задвижено когато е окачено да виси под обърнат стъклен съд, така че да на му влияят въздушни течения. Пръстът на оператора се поставя върху горната част на съда, където е пробита малка дупчица и закачена нишката на махалото. Било установено, че обикновени хора не могат да задвижат махалото. Когато сензитив постави пръста на дясната си ръка върху закачената нишка, махалото започва да се люлее. Когато друг сензитив постави ръката си върху тази на първия, махалото засилва осцилациите си. Лявата ръка (дори на сензитив) не предизвиква люлеене.
По нишката махалото бива импрегнирано с меки електрони, част от които изтичат от него и си взаимодействат със стъклото (привлича се от него), което предизвиква първоначалният импулс на разлюляването. Изисква се определен праг на насищане на махалото, за да се задвижи, тъй като меките електрони постоянно изтичат от него.
Радиестезист може да задвижи махалото и извън стъкления съд. Движение възниква само там, където имаме небалансирани сили. Същото важи и за махалото. Това означава, че радиестезистът подсъзнателно зарежда едната страна на махалото повече от другата. Силите на привличане с въздуха съответно му придават импулс по посока на заряда и то се разлюлява.

35. Вилхелм Райх забелязва, че в ясни слънчеви дни, далечните хълмове са оцветени в синьо. Веднага след буря или много облачно време, синият "филтър" изчезва. Повечето оргон между наблюдателя и хълмовете, е бил изконсумиран/отмит от облаците и дъжда.
9.png
8.png
36. Стената (или черупката) на Земята е с дебелина приблизително 1300км. Около полюсите (но не точно) има два отвора, които играят ролята на вентилационни шахти - от тях често излизат енергийни лъчения, идващи от кухата централна част на Земята и са частична причина за полярните сияния (другата част от причината е слънчевата енергия). Тази стена/черупка не е плътна, а по-скоро приличала на пчелен кошер - осеяна с множество кухини и пещери с гигантски размери. В много от тези невиждани пещери кипи от живот и струи светлина от всички страни на пещерата, поради което няма сенки. Това сияние възниква от трансформацията на материални частици в светлина, породена от условията, в които се намират. Условията там действат на човек силно ревитализиращо. Гравитацията отслабва нелинейно с дълбочината и достига нулева стойност на около 1100км. Следва нейното обръщане, и достига максимума си при излизане на повърхността на "долната земя", където всичко е осветено от централното енергийно струпване. Там все пак гравитацията е по-ниска от тази на "горната земя" - около 60% от нея. Поради по-слабата гравитация, в гигантските пещери могат да виреят огромни растения, гъби и животни в собствена екосистема. Земята постепенно расте.
1.png
37. Причината за земетресенията:
Проникващите в Земята меки частици от Слънцето, както и излъчванията на самата Земя, се комбинират и в резултат възниква напрегнатост. Понякога концентрацията на заряди става критично висока, вследствие на което възниква разряд като от кондензатор. Внезапният разряд на твърди електрони, предизвиква експлозия. След като твърдите частици биват частично ограничени в разпространението си, се освобождават огромни сили, каращи земята да се разклати. Подобен феномен поражда светкавиците. Много от заредените частици успяват да излязат от земната кора. Някои се разпадат на изграждащите ги фотони, предизвиквайки цветно сияние в небето, което понякога предшества земетресението.
Животните и по-чувствителните хора могат да усетят тези енергии. По тези разряди може да се предсказват земетресенията.

38. Вулканите:
Повечето вулканична активност се предизвиква от обширни натриеви залежи в определени райони от земната кора. Понякога големи количества вода достигат тези залежи на големи дълбочини. Разместването на плочите и разломите, позволяват на водата да ги достигне. При контакт на натрият с водата възниква бурна реакция, огромно повишаване на температурата и налягането, което разтопява скалите, достигайки повърхността през пукнатините.
В книгата "Etidorhpa" ("Aphrodite" наобратно :) ) се описва още един тип вулканична активност. Натрупването на ултрависока концентрация на излъчени от Слънцето частици в определени сектори от земната кора, може да доведе до повишение на Т до степен разтопяване на скалите. Разломи и зони между плочите играят ролята на огромни кондензатори, акумулиращи големи количества твърди електрони, които повишават Т в зоната. Това предизвиква разпадане на меки частици и последвало освобождаване на още твърди електрони. Обикновено при процеса присъства и вода. Свръхнагорещената пара, смесена с лава, си проправят път до повърхността с експлозивна сила.
Интересно е да се отбележи, че ако изстинала и втвърдена лава се нагорещи изкуствено до температури много над тази на оригиналната разтопена, тя няма да се стопи. Това никога не е било обяснено. Високата концентрация меки електрони в скалите, както и свръхнагорещената пара, коята допринася за тази концентрация, понижават доста точката на топене. Всички излишни частици вече са се разсеяли или дезинтегрирали когато лавата изстине. От тук нататък, температурата на топене значително се покачва.

39. При определени условия водата може да изгуби от теглото си и дори да левитира. Експериментите показват, че когато водата се изстрелва на тънка струя, тя ще започне да левитира след като пада известно време. Също така пулверизираната от водопадите вода, често има тенденция да левитира нагоре. Този феномен озадачава много наблюдатели. От разгледаните до сега принципи, причината става очевидна. Такива условия способстват за импрегнирането на водните капчици с необикновено висока концентрация меки електрони. Също така турбуленциите предизвикват освобождаване на големи количества твърди електрони във водата.

40. Водата е универсалният катализатор, поради уникалното си свойство да събира и задържа огромни количества меки електрони от всякакъв вид. Това е причината водата да има най-голямата специфична топлина (топлинен капацитет?) от всички познати субстанции.

41. Друг феномен свързан с водата, който никога не е обяснен и е игнориран от науката, е, че при студено време, тръбите с топла вода имат по-голяма тенденция към замръзване от тези със студена.
Високата концентрация от меки електрони в студената вода, силно отслабват силите на привличане и отблъскване между водните молекули. Процесът на охлаждането трябва да продължи докато меките електрони намалят концентрацията си до степен, позволяваща достатъчно увеличаване силите на привличане и водните молекули се ограничат в тази зона на привличане. Когато това стане, водата замръзва.
Нагряването на водата изкарва от нея повечето меки електрони. Поради ниските околни температури, тяхното място не успява да се заеме от нови. Следователно, след като топлата вода в тръбите доближи точката на замръзване, тя не е необходимо да преминава през процеса, през който преминава студената, за да замръзне.

42. Когато във водата се потопи разтворимо вещество, кохезивните сили между молекулите му биват анулирани от присъствието на високата концентрация меки електрони. Зоните на привличане изчезват и отделните молекули са свободни да се движат наоколо, подобно на газ.

43. Гравитацията се причинява от силно проникващо лъчение в електромагнитния спектър. Честотния диапазон се пада между долната част на инфрачервеното излъчване и радарните честоти. Честотата му е приблизително трилион цикъла в секунда, което отговаря на дължина на вълната между 0,3 и 4,3мм.

44. Природата на гравитацията:
Преди да навлезем в механизмът на гравитацията, трябва да вземем предвид един важен принцип. Колкото повече едно лъчение и етерите с които се асоциира то, се различават по честота от други лъчения, както и материята и етерите, асоциирани с тези лъчения (както и меките частици, намиращи се в материята), толкова по-слабо ще бъде повлияно то от преминаването си през материята. С други думи - толкова по-голяма ще е неговата проникваща способност.
Видовете излъчвания и меки частици на материята, покриват само тясна част от електромагнитния спектър. Те възникват от взаимодействията между фундаменталните частици на атома, както и от взаимодействията между самите атоми. Тази част от спектъра се разпростира от горния край на инфрачервеното излъчване до долния край на ултравиолетовото. Повечето останали честоти са в по-високи обхвати и се излъчват от тела като Слънцето или се произвеждат изкуствено в лаборатории. Много от частиците, породени от високочестотните лъчения, се поглъщат от материята. От тези изложени разсъждения, можем да заключим, че инфрачервеното излъчване е най-проникващо.
След като IR се намира по-ниско в скалата, то меките електрони асоциирани с него, ще бъдат по-нестабилни спрямо твърдите електрони. Това означава, че IR има по-голяма тенденция да отдаде по-твърдите си електрони докато преминава през материята. Това, както и проникващата способност, са причините IR да произвежда повече топлина от другите лъчения. Следователно проникващата способност на едно лъчение ще се увеличи при доближаване до ниския край на IR. А най-проникващото от всички може да се очаква да бъде точно под ниската част на IR. Там се намират индуциращите гравитацията лъчения.
Оттук възниква въоросът "Защо радарните честоти не са проникващи?" Изглежда те са в обхват, който би трябвало да позволи това. След като радарните честоти се отразяват от материята, следва, че те срещат концентрации от меки частици, съставени от фотони с близка до тяхната честота. Заедно с честотите, получени от активността на атомите и молекулите, възникват и различни хармоници, които формират меки частици, съставени от фотони с по-ниски честоти (присъстващи в материята през цялото време). Това е причината радарните и радиочестотите да имат ограничена проникваща способност.
Меките частици, съставени от фотони близо до и във видимия спектър, които насищат материята, са тези които я правят видима. Ако присъстваха само твърди частици, материята щеше да бъде невидима, макар и напълно осезаема.
Общо-взето природата на гравитационните лъчения, е като тези на останалите, с тази разлика, че те са най-проникващи.
4.png
5.png
45. Ако едно тяло бъде импрегнирано с достатъчно количество отрицателни заряди, в частност меки електрони, то ще изгуби теглото си и дори ще започне да левитира.

46. Относно звуковата левитация на камъни:
Комбинацията от звуци, фокусирана към обекта, стартира активна дезинтеграция на меки частици в камъка. Това освобождава по-твърди електрони, които постепенно намаляват положителния заряд на камъка. С напредване на процеса, зарядът на камъка става преобладаващо отрицателен. Поради това гравитацията започва да го отблъсква.
Понякога при процеса могат да се освободят прекалено много твърди електрони, което да причини разтрошаване на камъка докато левитира.
Барон Райхенбах показва как звук води до разпад на меки частици. Той открива, че звукът предизвиква поява на цветове, като всеки тон отговаря на даден цвят. Тези цветове са резултат от разпада на меките електрони на техните съставляващи фотони светлина.

47. Не е необходимо твърдите електрони, асоциирани с атомите и електричеството, да се освобождават по време на левитационния процес. Всъщност индуциращите гравитацията лъчения реагират много по-силно с меките електрони, асоциирани с етерите по-близо до електроните, причиняващи гравитацията. Много от меките частици, проникващи през материята, са от извънредно мек вид и са съставени от фотони доста под инфрачервения и гравитационен обхват. Тези частици, както и повечето от другите с по-твърда природа, не са здраво прикрепени към материята, поради което имат малък или никакъв ефект върху цялостния положителен заряд на материята, поне доколкото се касае до гравитационните лъчения. Когато такива частици дезинтегрират, се освобождават по-твърди, които се свързват по-силно с материята и й придават отрицателен заряд.

48. Трансформация и левитация на кварцов кристал:
През лятото на 1926г. двама учени – Ковски и Фрост – провеждат твърде интересни експерименти в Полша, демонстрирайки способността на меките електрони да съхраняват и прикриват в себе си по-твърди електрони, и да ги освобождават при определени условия. Тези експерименти потвърждават и други принципи, описани в тази книга, особено тези свързани с левитацията.
Малък кварцов кристал (5х2х1,5мм) бива прикачен към осцилатор, излъчващ радиовълни с мощност няколко киловата. По време на излъчването кристалът губи прозрачността си (става бял) и увеличава обемът си с 800%. В същото време започва да левитира, повдигайки осцилатора със себе си, както и окачена към него тежест с тегло 25кг., на височина от два метра над пода на лабораторията. В списание „Science and Invention” излиза статия, описваща инцидента. Включена е и снимка на експериментът, показваща процесът на левитация.
Левитацията възниква когато кристалът е подложен на вертикално осцилиращо налягане посредством директен контакт с електродите. Експериментът се провежда при сравнително ниски температури (не повече от 10гр. по Целзий).
С кристална си решетка, кристалът представлява един хиперкондензатор. Когато малкият кристал е подложен на всестранно бомбардиране от нискочестотни фотони и меки електрони от осцилатора, той бива импрегниран с голям заряд от твърди електрони, асоцииращи се с широк обхват етери. Тези електрони биват освобождавани от меките, които проникват в кристала. Големият заряд кара молекулярните му слоеве да се раздалечат, което физически го разширява. В същото време му се придава необичайно голям отрицателен заряд през цялата му структура. В резултат земната гравитация започва да го отблъсква със значителна сила, която може да достигне 1000G. В нормалното си състояние кристалът е имал тегло от 28 грама, а по време на левитацията успява да повдигне 25 килограма. Твърде е вероятно самата тежест също да е била импрегнирана с висока концентрация от много меки частици, които, разпадайки се, придават антигравитационен отрицателен заряд.
Импрегнирането с твърди електрони ще доведе до повишаване температурата на обекта. Без съмнение Ковски и Фрост са забелязали това, поради което са провели опитът при ниски температури.
11.png
49. Тесла трансформаторът е уред, който много добре възбужда ниските етери, като по този начин директно се създават меки електрони. Те се натрупват и изхвърлят бързо през вторичната намотка, което не им позволява да прихванат в себе си по-твърди електрони. Заради това, въпреки огромното напрежение, се получава (и усеща) слаб ток.

50. Меките частици имат свойството да замаскират изцяло електростатичното поле на все по-твърдите, които се намират в тях. Когато настъпи дезинтеграция на най-голямата и мека частица, обикновено настъпва верижна реакция. Освободените частици от своя страна дезинтегрират, освобождавайки все по-твърди.
(Най-вероятно по този начин лавинно се освобождава заряд при някои екзотични процеси - бел. прев.).

51. Електростатично поле екранира топлината като отблъсква ускорените частици и не им позволява да дезинтегрират в екранирания обект.

52. Положителните заряди са вредни, а отрицателните полезни за организмите, с изключение на по-твърдите високочестотни електрони. Напримет един увреден орган има по-силен положителен заряд от здрав.

53. Човешкият организъм изисква седем различни вида меки електрони, всеки от които отговаря на един цвят от спектъра на светлината.
Растенията, като цяло, изискват меки електрони, съставени от светлина в зеления сектор на спектъра.

54. Инерцията на едно тяло се определя от неговив тотален заряд, следователно тя не зависи от масата.
Отнемане на електрони от един атом, ще му придаде силен положителен заряд. Това означава, че ще има по-голяма инерция, но по-малка маса.

55. Факторът, определящ инерцията, може да бъде изведен от следното: Кинетичната енергия на движещ се заряд се проявява чрез неговото магнитно поле. Това магнитно поле възниква за сметка на електростатичното, при което се спазва закона за запазване на енергията. По този начин се изяснява ролята на инерцията и условията, от които се определя тя.
Инерцията на едно тяло зависи от способността му да генерира магнитно поле, когато тялото е в движение. Колкото по-голяма е неговата инерция - толкова по-изразена е тази способност.

56. При всички положения, с едно изключение, етерите оказват съпротивление върху всяка промяна в движението на даден обект. Изключението възниква, когато едно тяло има нулев тотален заряд, след като е било импрегнирано с определена комбинация от енергии. В този случай при ускорението му не възникват магнитни полета (както става обикновено), следователно няма "развълнуване" на етерите и "сцеплението" с тях изчезва. В резултат тялото ще има нулева инерция. Това се случва по време на т.нар. телепортация.

57. Думата „телепортация” не с нуждае от разяснение за навлезлите в окултното. Представлява внезапно изчезване на материален обект от едно място и също така внезапното му появяване на друго. Разстоянието може да бъде всякакво, дори и през твърда материя.
Обектът, подложен на телепортация, се импрегнира с определени енергии, които временно го правят невидим и неосезаем. Дематериализираните атоми и молекули са неспособни да си взаимодействат с каквато и да е друга материя. Това означава, че молекулите на дематериализираният обект, преминават през тези на другата материя, като всяка от тях е в пълно неведение за другата.
От концепциите и принципите, които разгледахме до сега, вече е известно какво става с дематериализираната материя. Първо, нейните инерциални свойства изчезват или пък обратното – стават на 100%, след като тя може да бъде преместена практически на всякакво разстояние за безкрайно малко време. Второ, атомите на материалът (неговите фундаментални частици), вече не генерират магнитни полета при ускорение. Трето, изчезват електростатичните ефекти на фундаменталните частици, понеже именно ел.статичните полеви ефекти на твърдите електрони и протони правят материята осезаема. Всичко това означава, че частиците трябва да стават напълно неподвижни, след като те извършват движенията си чрез електростатичните сили.
Дематериализиращите енергии се състоят от меки и по-твърди електрони, съставени от фотони от ултравиолетовия до гама диапазонът. Дематериализираният обект може да бъде транспортиран чрез светлинен лъч. Този лъч трябва да бъде съставен от правилните честоти, като обектът може да бъде придвижван със светлинна скорост, тъй като изисква съвсем малка или никаква сила да бъдат задвижени частиците му. Могат да бъдат телепортирани и с неограничена скорост чрез други методи. Когато обектът достигне дестинацията, той бива импрегниран с материализиращи енергии, които го освобождават от дематериализирщите. Те се състоят от меки електрони, съставени от фотони с малко по-ниска честота. Когато тези енергии се отстранят от тялото, то моментално възвръща оригиналното си състояние.

58. Миражите:
Миражите са още един феномен, който може да бъде обяснен само с физиката на меките частици. Както бе показано по-рано, материята е видима заради високата концентрация на меки електрони, “пропити” в нея. Присъствието на тези меки частици кара видимата светлината да се отразява, след като те се асоциират със същите етери като светлината. Твърдите частици и полетата около тях, са съставени от много по-високи етери, следователно те не могат да си взаимодействат с видимата светлина.
Слой от меки електрони с достатъчна интензивност ще бъде в състояние да отрази светлината и да предизвика явлението мираж. Както читателят без съмнение е наблюдавал, това, което прилича на воден басейн в далечината, често се случва да е пътна настилка по време на топъл слънчев ден. В далечината може ясно да се види отражението на автомобилите. При това положение имаме по-голяма концентрация на излъчени от Слънцето меки електрони по земната повърхност, отколкото тя може да поеме. В резултат възниква концентриран слой от меки електрони, които отразяват светлината, попаднала там под остър ъгъл. Разбира се, концентрацията е далеч от достатъчна, за да отрази светлина под по-директен ъгъл, какъвто е случаят с меките електрони в материята. Колкото по-гладка е повърхността, толкова по-вероятно е да възникне мираж, заради тънкостта на слоя. Миражите не могат да възникнат в хладни или облачни дни, понеже Земята не е бомбардирана с достатъчна концентрация меки частици.

59. Аномалията "Oregon Vortex":
В Голд Хил (южен Орегон) се намира място, известно със своите аномалии, противоречащи на установените закони на физиката.
Повечето любопитни феномени в този вортекс, се случват в зона с диаметър около 50 метра. Там могат да се забележат внезапна промяна във височината на човек, както и промени в гравитацията. Тези зони не се разпростират равномерно из площта, а следват определени линии север-юг и изток-запад. Това са т.нар. земни линии (terralines) като всяка е с широчина около 1,5 метра.
Вортексът и земните линии в него се състоят от меки електрони, движещи се с много висока скорост. Видът на частиците варира в широк диапазон със значителна част в ултравиолетовия обхват.
Причината за внезапната промяна в размера на човек, преминаващ от един регион в друг, е заради рефракционен ефект на светлината. Фотографиите потвърждават феномена. Ултрависоката концентрация на меки частици, както и вариациите в енергетичността им (заради вортексът и земните линии), е това, което изкривява светлинните лъчи. Когато светлината премине през земна линия, тя рефрактира и възниква ефект на лещата. Потоците меки частици съдържат висок процент такива, съставени от фотони, чиято честота е близка до тази на видимата светлина. Разпределението на частиците в тези потоци, е такова, че изкривяването на светлината не е прекалено рязко, за да се откроят очертанията на земните линии.
Когато обект попадне във вортексът, той моментално бива импрегниран с тези меки частици. Това намалява теглото в известна степен, заради редуцирането на тоталния положителен заряд. Друг фактор, допринасящ за мамаляване на теглото, е чисто механичен - бомбардирането от високоскоростните частици, излитащи нагоре.

60. Както в повечето случаи, академичната наука се проваля в обяснението как самолетите и др. летателни апарати на същия принцип, се задържат във въздуха. Според експертите, тук основна роля играе принципът на Бернули. Крилото кара въздуха да го обтича с по-голяма скорост от горната страна и с по-малка от долната, което поражда разлики в налягането върху крилото. Очевидно тази разлика е двърде малка след като един самолет може да лети и наобратно почти толкова добре, както и в нормална позиция. Също така ранните самолети не са имали криле с такава форма.
Въздушните молекули имат свойството да концентрират оргон или меки електрони около себе си. Когато те се плъзгат по повърхностите на самолета, отдават част от меките си електрони на корпуса и крилете му. Когато въздушните молекули изгубят част от меките си електрони, се създава поток от частици, който се стреми да запълни празнините. В резултат се натрупва голям отрицателен заряд по повърхността на самолета, вследствие на което той бива левитиран от земната гравитация. Единствената роля, която играе аеродинамиката тук, е способността за маневри и двигателната тяга.
Тези принципи важат за всичко, което пътува през атмосферата. Разбира се, под определена критична скорост, летящото тяло ще започне да пада в съответствие с нормалното ускорение заради гравитацията.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
icrow
Мнения: 6130
Регистриран: 17 ное 2014 11:04

Re: Теории - Joseph H. Cater

#3

Мнение от icrow » 15 авг 2017 21:59

От къде го намираш това време Doh
С мързел към прогрес. :))
my logic is undeniable :))

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3894
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Теории - Joseph H. Cater

#4

Мнение от hyparh » 15 авг 2017 22:03

Добре, че съм на работа, която ми позволява да правя почти каквото си поискам, т.е. с доста свободно време :)) Вкъщи почти не се занимавам с такива преводи, и въобще дълбаенето в тази област и размишленията, съм ги правил основно на работата :)
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
Спиридон
Мнения: 1812
Регистриран: 18 ное 2014 10:03
Местоположение: "живее" в София

Re: Теории - Joseph H. Cater

#5

Мнение от Спиридон » 15 авг 2017 22:08

Налага ми се да правя преводи на служебни материали и имам представа колко труд и желание са необходими за добър превод.

Евала, hyparh Worship Worship Worship
"С мозъка човек мисли, че мисли.
Освен това той се ползва за главоболие.”

Потребителски аватар
Philip
Site Admin
Мнения: 5291
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Re: Теории - Joseph H. Cater

#6

Мнение от Philip » 16 авг 2017 05:48

sunny 1ty Hola
БЛАГОДАРЯ ТИ! Worship
Днес през деня ще изучавам :)
Наблюдавам Анализирам Променям

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3894
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Теории - Joseph H. Cater

#7

Мнение от hyparh » 16 авг 2017 08:58

Beer Beer

Сега си представих по-подробна картинка по т. 37:
Подземна площ от неколкостотин метра до няколко км., съставена от скали с високо съдържание на кварц, които могат да поемат в себе си големи количества меки заряди, натрупани примерно от телуричните земни токове (и донякъде от Слънцето). Настъпва определен критичен праг, при който меките заряди започват да се разпадат на все по-твърди и настъпва верижна реакция. При това положение там долу ще се получи истинско светлинно шоу, подобно на гръмотевична буря :) Скалите ще започнат да сияят и проблясват в различни цветове, като при по-силните светкавици (които могат да достигнат голяма дължина, провирайки се през пукнатините) ще се отделя достатъчно кинетична енергия, която да разлюлее земята. Земетресение може да възникне, а може и да не възникне - зависи от интензивността на тези разряди и колко дълго продължават те.
Меките частици, които успеят да напуснат земята и срещнат по пътя си нагоре облаци, пък ще се разпаднат в тях, предизвиквайки светене.
Нормално е да има затихващи трусове, при които се доразреждат някои останали по-големи заряди. Изглежда има зони, които са фаворитни за натрупване на такива заряди, може би заради вида на скалите или особеност в структурата на подземните слоеве. Понякога триенето между пластове може да спомогне за натрупване на заряди, но това като че ли изключение от правилото.

А пък описаните лъчи в UV диапазона, предизвикващи невидимост (т. 27), май са точно тези, за които си говорихме преди време - с масата с инструменти, които започнали да стават прозрачни при облъчването им.
Така и не успях да открия къде може да сме го чели това нещо. Трябва да питам Асен, той може да знае.
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3894
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Теории - Joseph H. Cater

#8

Мнение от hyparh » 16 авг 2017 11:18

Още малко разсъждения по т. 27. Това не го пише в книгата, но според прочетеното излиза, че UV-то трябва да премине през многократно отражение (примерно около 35 пъти, както е примера със слънчевата светлина), за да се образуват в него достатъчно проникващи меки частици, които преминавайки през материята да избият всичките нейни меки и по този начин автоматично става прозрачна.
Само че с обикновени огледала няма да стане, понеже на светлината се налага да преминава и през стъкло, а то ще й вземе меките частици, към които се стремим. Огледалата трябва да бъдат като телескопските - с нанесен отразяващ слой върху горната повърхност на стъклото, така, че на светлината да не й се налага да минава през него.
Такива огледала май ползват в лаборатории за експерименти с лазери :?
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
Спиридон
Мнения: 1812
Регистриран: 18 ное 2014 10:03
Местоположение: "живее" в София

Re: Теории - Joseph H. Cater

#9

Мнение от Спиридон » 16 авг 2017 12:05

А ако се пусне под ъгъл през тръба с отразяваща вътрешна повърхност?
"С мозъка човек мисли, че мисли.
Освен това той се ползва за главоболие.”

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3894
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Теории - Joseph H. Cater

#10

Мнение от hyparh » 16 авг 2017 13:39

Това е доста добра идея. По този начин няма да има никакво разсейване встрани. Но пък май кохерентността ще се наруши и на изхода ще излезе пълната светлина, но разпиляна в разни посоки или поне аз така си го представям. Ако е лазерна, вече не би трябвало да има проблеми.
На картинката към т. 28 гледам са изобразени вдлъбнати огледала, чиято роля предполагам е да държат обикновената светлина в тесен сноп.
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Отговори

Върни се в “Теории”