Познат на автора прави експеримент с кристал с големина на палец, подлагайки го на около 20000V. Кристалът се превърнал в мощен оргонен "отдушник", изсмуквайки оргона от околната среда с единия си край. Когато кристалът не се използва, пред работния му край трябва да се постави огледало, което ще възпрепятства засмукването на оргон.
При процеса на "зареждане" с ВН, високоволтовите електрони успяват да избият част от външните електронни слоеве от атомите на кристала. Това придава силен положителен заряд на кристала, съсредоточен в единия му край. Превръща се в един вид магнит за меките електрони от околната среда. Погълнатият оргон почти няма да повлияе на балансирането заряда на кристала, т.е. той ще бъде работоспособен за дълго време (около месец според експериментатора) с едно зареждане.
При друг такъв опит с кристал, бил замразен цял басейн!
С бобина от кола или Ван де Граф генератор (около 200kV) един кристал може да бъде зареден, но за кратко и ефектът ще бъде слаб - леко афектиране на термометър и слаб хладен полъх върху дланта.
Вземайки предвид гигантския електрически капацитет на един кристал, следва, че той няма как да бъде зареден качествено само с високо напрежение от подобни устройства, понеже при тях то е с минимален ампераж.
Следователно кристалът може да бъде зареден качествено при подлагане на 20000 или повече волта с висок ампераж - подобно на мощностите, които текат през високоволтовите електропреносни линии.
(Един пример, макар че и тук ампеража може да се вдигне още):
72. Създаване на живот (насекоми) от разтвор:
В ранните години на 19-ти век Андрю Кросе (Andrew Crosse) експериментира с цел израстване на изкуствени кристали, като резултатът бил напълно неочакван. В състава на разтвора влизат различни неорганични съединения като меден нитрат, меден сулфат и цинков сулфат, потопени в киселинна баня. Разтворът е подложен на слаб електрически ток за продължителен период от време.
След няколко седмици в разтвора се формират малки насекоми, които постепенно изпълзяват навън! Ако бъдат върнати обратно в киселината, те умират. Други учени повтарят успешно експеримента.
Когато се използва стерилно оборудване и се пропуска ток през разтвора, насекомите винаги се появяват. Също така колкото по-силен е токът, толкова по-бързо възникват. Без използване на ток, резултатите са отрицателни. Броят на получените насекоми се увеличава с добавяне на въглерод в течността.
Условията, при които възникват тези форми на живот, са почти идентични с тези при отглеждане на бионните култури на Райх. Елементарни същности обитават пространството малко над физическото. Те имат склонност да проектират тела във физическия свят, когато условията за това са подходящи.
Каналите, които подхранват растежа и развитието на организма преди неговото раждане, се разрушават след това. Следователно той не може да се върне там и да оцелее. Това е причината формите на живот при експериментът на Кросе да загиват след връщането им в разтвора. След изпълзяването им възниква нова мрежа от канали, така, че те да продължат цикъла си на развитие.