Магнитно поле - действителността :)
Re: Магнитно поле - действителността :)
И дълго да е написаното, няма проблем - ще четем
Абсолютно точно за полевите взаимодействия и за различните видове ток и за СЕ-то при AC, черпещо енергия от околната среда Последното го споменаваше Лийдскалнин или J. Cater… или и двамата
Единствено за думичката "поле" трябва да отидем още една стъпка напред, понеже под това наименование всеки може да разбира нещо различно. След като се предава силово въздействие от разстояние (привличане или отблъскване), то това пространство трябва да е запълнено с нещо, което предава това взаимодействие. Според Лийдскалнин това са именно северните и южни магнити (както и неутрални частици), които могат да се приемат за етер, понеже преминават през всичко (с различна степен на лекота). Те са толкова дребни и взаимодействията между тях толкова бързи и динамични, че могат да се приемат за някакво еднородно "двуполюсно нещо/поляризиран етер" или "поле/пространство", понеже те винаги се търсят и гледат да си взаимодействат. Човек може насила да раздели тези две "полета" чрез батерия или кондензатор и съответно при докосване на изводите те се събират отново, произвеждайки използваема "енергия".
Т.е. с някои допълнителни разсъждения, нещата излизат абсолютно едни и същи
Замислих се и за двата типа магнитни полета – затворено и отворено. Механизмите за проявяването им изглежда се различават в някаква степен. Може да направим сравнение между държач на вечно движение (PMH) и обикновен магнит… Взимаме един PMH (примерно като от клиповете, които пусна Гоми), захранваме го и виждаме, че около него няма никакво магнитно поле. То е капсуловано изцяло вътре и (според Лийдскалнин) вкараните чрез проводника северни и южни магнити хвърчат един срещу друг в орбита с невъобразима скорост. При разделяне на половинките, орбитата на субстанцията се разрушава и тя се разлита наоколо.
Докато при постоянните магнити е друго… Основно степента на влияние върху градивните му частици е по- силна, но и типът поляризация. На парчето метал първоначално е подаден мощен токов импулс, като устремената субстанция насила обръща градивните частици на метала (все едно водата в една река подрежда множество поставени лопатки в една посока). Подредени по този начин, те вече насърчават потоците да продължат да се движат през тях и по този начин получаваме безконечна циркулация на субстанция (поле) от околната среда.
При PMH също имаме подреждане на металните частици заради субстанцията, но тази подредба е различна – кръгова затворена траектория, която е податлива на разпадане и съответно връщане рандом положението на изграждащите метала частици.
Докато, за да спрем "реката" (полето) на постоянния магнит, трябва или да го ударим силно или да го прегреем, за да бъдат затворени клапаните, т.е. да получим пак рандом подредба на изграждащите го частици и потоците вече нямат възможност да преминават така безпрепятствено.
Абсолютно точно за полевите взаимодействия и за различните видове ток и за СЕ-то при AC, черпещо енергия от околната среда Последното го споменаваше Лийдскалнин или J. Cater… или и двамата
Единствено за думичката "поле" трябва да отидем още една стъпка напред, понеже под това наименование всеки може да разбира нещо различно. След като се предава силово въздействие от разстояние (привличане или отблъскване), то това пространство трябва да е запълнено с нещо, което предава това взаимодействие. Според Лийдскалнин това са именно северните и южни магнити (както и неутрални частици), които могат да се приемат за етер, понеже преминават през всичко (с различна степен на лекота). Те са толкова дребни и взаимодействията между тях толкова бързи и динамични, че могат да се приемат за някакво еднородно "двуполюсно нещо/поляризиран етер" или "поле/пространство", понеже те винаги се търсят и гледат да си взаимодействат. Човек може насила да раздели тези две "полета" чрез батерия или кондензатор и съответно при докосване на изводите те се събират отново, произвеждайки използваема "енергия".
Т.е. с някои допълнителни разсъждения, нещата излизат абсолютно едни и същи
Замислих се и за двата типа магнитни полета – затворено и отворено. Механизмите за проявяването им изглежда се различават в някаква степен. Може да направим сравнение между държач на вечно движение (PMH) и обикновен магнит… Взимаме един PMH (примерно като от клиповете, които пусна Гоми), захранваме го и виждаме, че около него няма никакво магнитно поле. То е капсуловано изцяло вътре и (според Лийдскалнин) вкараните чрез проводника северни и южни магнити хвърчат един срещу друг в орбита с невъобразима скорост. При разделяне на половинките, орбитата на субстанцията се разрушава и тя се разлита наоколо.
Докато при постоянните магнити е друго… Основно степента на влияние върху градивните му частици е по- силна, но и типът поляризация. На парчето метал първоначално е подаден мощен токов импулс, като устремената субстанция насила обръща градивните частици на метала (все едно водата в една река подрежда множество поставени лопатки в една посока). Подредени по този начин, те вече насърчават потоците да продължат да се движат през тях и по този начин получаваме безконечна циркулация на субстанция (поле) от околната среда.
При PMH също имаме подреждане на металните частици заради субстанцията, но тази подредба е различна – кръгова затворена траектория, която е податлива на разпадане и съответно връщане рандом положението на изграждащите метала частици.
Докато, за да спрем "реката" (полето) на постоянния магнит, трябва или да го ударим силно или да го прегреем, за да бъдат затворени клапаните, т.е. да получим пак рандом подредба на изграждащите го частици и потоците вече нямат възможност да преминават така безпрепятствено.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Re: Магнитно поле - действителността :)
Експеримент с PMH, който досега не съм виждал никой да прави. Общо-взето излиза, че в стоманата на един стартиран PMH тече ток… Магнитен поток (придържащ здраво частите на PMH) или ток - в случая абсолютно едно и също.
"Сега електрическият магнит поддържа вечно движение. Ако не се смущава то ще продължи неопределено дълго време. Оставих го в тази позиция за шест месеца, и когато издърпах затварящият веригата метален блок, получих същото количество светлина (от свързаната крушка) както първия път. Този експеримент показва, че веднъж вкарани в орбита, северните и южни магнитни частици никога няма да спрат.
Окачените намагнитени електроди показват, че има движение в PMH.
- Ориентирайте PMH така, че северния полюс да е на изток, а южния на запад.
- Сега бавно го повдигнете към южния полюс на висящия магнит. Магнитът ще се отклони на юг.
- Поставете PMH под висящия със северния си полюс надолу магнит.
- Повдигнете го бавно и ще видите как магнитът се отклонява на север.
Този експеримент показва без никакво съмнение, че северните и южни индивидуални частици вървят по същия начин като в един меден проводник, свързан към батерия. И в двата случая тези микро-магнити се движат по спираловидна траектория по правилото на свитите пръсти на дясната ръка."
Вляво имаме активиран PMH, доближаван към висящите магнити, които се отклоняват в съответната посока. В средата е даден пример с акумулатор и свързан към него проводник - окачените магнити демонстрират абсолютно същото поведение. Вдясно е представено напречното сечение на проводник с пуснат ток (вървящите в противоположни посоки магнитни монополюси) и защо магнитите се отклоняват в съответната посока.
"Сега електрическият магнит поддържа вечно движение. Ако не се смущава то ще продължи неопределено дълго време. Оставих го в тази позиция за шест месеца, и когато издърпах затварящият веригата метален блок, получих същото количество светлина (от свързаната крушка) както първия път. Този експеримент показва, че веднъж вкарани в орбита, северните и южни магнитни частици никога няма да спрат.
Окачените намагнитени електроди показват, че има движение в PMH.
- Ориентирайте PMH така, че северния полюс да е на изток, а южния на запад.
- Сега бавно го повдигнете към южния полюс на висящия магнит. Магнитът ще се отклони на юг.
- Поставете PMH под висящия със северния си полюс надолу магнит.
- Повдигнете го бавно и ще видите как магнитът се отклонява на север.
Този експеримент показва без никакво съмнение, че северните и южни индивидуални частици вървят по същия начин като в един меден проводник, свързан към батерия. И в двата случая тези микро-магнити се движат по спираловидна траектория по правилото на свитите пръсти на дясната ръка."
Вляво имаме активиран PMH, доближаван към висящите магнити, които се отклоняват в съответната посока. В средата е даден пример с акумулатор и свързан към него проводник - окачените магнити демонстрират абсолютно същото поведение. Вдясно е представено напречното сечение на проводник с пуснат ток (вървящите в противоположни посоки магнитни монополюси) и защо магнитите се отклоняват в съответната посока.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Re: Магнитно поле - действителността :)
Особено впечатление ми направи един експеримент, при който Лийдскалнин индуктира ток в намотка чрез въртящ се магнит. На първо четене нищо особено – всеки генератор прави същото. Обаче Лийдскалнин подхожда по малко по-различен начин. Той не индуктира тока директно в намотката, а встрани от нея – индуктира променлив магнитен поток в удължените краища на сърцевината, която от своя страна индуктира ток в намотката. Т.е. тук имаме индиректна индукция. Много е вероятно по този начин да се избягва реакцията на Ленц, която както знаем се проявява при директно индуктиране в медния проводник.
"
- Вземете един правоъгълен магнит и го застопорете на нещо, което може да го върти по възможност с над 2000 об/мин.
- Свържете крушката към PMH.
- Позиционирайте ротационния магнит в празнината между краищата на PMH и затварящия стоманен блок.
- Сега завъртете магнита и вижте колко силно ще светне крушката.
- След това отлепете стоманения блок и отново завъртете магнита – ще получите повече светлина.
Експериментът показва, че при затворена магнитна верига, някои от магнитните частици се завъртат в орбита и си остават там, неспособни да извършат полезна работа. Но когато орбитата е разбита (при махнат стоманен блок) тогава ще навлязат в намотката, като в резултат ще получим повече светлина."
От това възниква въпросът дали в затворените магнитни сърцевини на тр-рите не се случва същото - част от потокът да остава заключен в орбита и да си остава там завинаги, което съответно води до неефективност на системата. Докато при отворена сърцевина цялата субстанция ще се разхвърчи/"разплиска" и голяма част от нея ще попадне в намотката, генерирайки повече ЕДН.
"
- Вземете един правоъгълен магнит и го застопорете на нещо, което може да го върти по възможност с над 2000 об/мин.
- Свържете крушката към PMH.
- Позиционирайте ротационния магнит в празнината между краищата на PMH и затварящия стоманен блок.
- Сега завъртете магнита и вижте колко силно ще светне крушката.
- След това отлепете стоманения блок и отново завъртете магнита – ще получите повече светлина.
Експериментът показва, че при затворена магнитна верига, някои от магнитните частици се завъртат в орбита и си остават там, неспособни да извършат полезна работа. Но когато орбитата е разбита (при махнат стоманен блок) тогава ще навлязат в намотката, като в резултат ще получим повече светлина."
От това възниква въпросът дали в затворените магнитни сърцевини на тр-рите не се случва същото - част от потокът да остава заключен в орбита и да си остава там завинаги, което съответно води до неефективност на системата. Докато при отворена сърцевина цялата субстанция ще се разхвърчи/"разплиска" и голяма част от нея ще попадне в намотката, генерирайки повече ЕДН.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Re: Магнитно поле - действителността :)
А дали може би генератора му направен от подръчни материали е съставен от множество РМХ. Тези намотки и променливи кондензатори ме навяват на мисълта, че е постигал левитация и "омекване" с цел оформяне на камъните като е "напипвал" на усет честотите, при които се е случвало това. Левитацията и пластелиненото оформяне на камъните го има от хилядолетия и си мисля, че са нужни 3 излъчвателя в 3 направления на 3 различни честоти в зависимост от размерите на каменния блок, за да стане това.
Благодаря на hyparh за редовното споделяне на полезна информация!
Благодаря на hyparh за редовното споделяне на полезна информация!
Re: Магнитно поле - действителността :)
Интересна снимка, не бях попадал на нея. Правил е намотки върху бутилки и керамични изолатори Проводникът не изглежда да е меден, може да е железен. Вероятно са вид индуктори, а може да са служели за нещо специфично. Променливите кондензатори действително сочат за някаква фина настройка.
Периферията на колелото изглежда е изградено от множество подковообразни железни елементи, долепени един до друг, като магнитните им полюси най-вероятно се редуват.
Ето какво казва Ед за най-ефективната си конструкция:
"Да предположим, че имате колело с множество намотки около него, което се върти - тогава ще произвеждате всякакви видове светлина. Не правете машината, вече съм подал заявка за патент в Патентното бюро. Направих десет различни машини за магнитни потоци, но установих, че тази комбинация между електромагнити и намотки, работи най-ефективно."
В книжката няма нарисувана точна картинка на това споменато от него устройство. Някои смятат, че изглежда така:
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Re: Магнитно поле - действителността :)
"МАГНИТНА БАЗА
Радиовълните не могат да бъдат получени без електричество и електричеството не може да бъде получено без отделните северни и южни магнитни монополюси. Електричеството се произвежда по два различни начина. Единият е чрез генератор, използвайки свободно циркулиращите в и около Земята магнити, а другият начин е да се използват свързващите магнити, които държат заедно материята, особено цинка. Когато цинкът бъде поставен в киселина и се направят правилните връзки, тогава отделните северни магнити ще излязат от положителния терминал на батерията, а южните ще излязат от отрицателния извод, и те ще продължат да го правят докато цинкът издържи. Когато цинкът изчезне, магнитите също ще изчезнат.
Физиците казват, че всеки атом, който изгражда цинка, има тридесет протона и тридесет електрона, но когато цинкът се разгради от киселината в една батерия, тогава от акумулатора излизат само отделни северни и южни магнити, и не се появява нито един протон или електрон. От това можете да видите, че физиците базират мислите си върху несъществуващи неща. Всъщност цялата материя и всичко навсякъде се държи заедно от отделните северни и южни магнити. Магнитите са основата на всичко. Те са космическата сила и задвижват всичко, включително нашето тяло.
Наблюдавал съм как киселината разгражда цинка, както и много други неща. При това разграждане първото нещо, което виждам, е много малко мехурче, което започва да излиза от материята. Когато се появи първото мехурче, тогава следващите излизат от първото и текат в редица едно след друго. Когато първото мехурче нарасне, то се свива в средата и отрязва новото, което излиза от него. След това затваря изходящия си край, отново се надува, от него излиза следващото и т.н.
Тези мехурчета, които напускат първото, действат като малки магнити, а някои изглежда имат магнитни полюси. Повечето от мехурчетата се присъединяват към останалите, а някои от тях абсорбират още много други, преди да се спукат и изчезнат.
При разграждането на цинка магнитите, които задържат целостта му, отиват в мехурчетата, а когато мехурчетата се спукат, тогава магнитите отиват във въздуха и в общата циркулация на Земята, откъдето са дошли първоначално. Но ако цинкът е затворен в батерия, освободените магнити ще се натрупат в изводите на батерията.
Използвах само три вида киселини - солна, сярна и азотна, но използвах много видове материя за експериментите. За най-добри резултати различната материя се нуждае от различна киселина, за да я разтвори, но всеки вид материя произвежда мехурчета и всеки вид мехурче мирише различно. Това повдига въпрос. Как действа нашето обоняние, а може да отидем и по-далеч - как усещаме вкус, чувстваме, виждаме и чуваме? Вече знаете, че северните и южни магнити могат да свиват мускулите, а обонянието, вкусът, осезанието и зрението са само крачка от съкращаването на мускулите.
Всички функции в нашето тяло се изпълняват от отделните северни и южни магнити. Когато помиришем нещо, външните магнити влизат в контакт с вътрешните магнити и така се появява специфично усещане, докато преминават покрай и през нервния канал. Същото се случва и с другите ни сетива. Очите ни са като излъчватели. Те изпращат магнити и получават обратно изображенията от обектите, които виждаме. Много от вас са забелязали, че при съсредоточено вглеждане в нечий гръб, човекът може да стане неспокоен и да се огледа. Забелязах, че понякога мога да прогоня комари от стената, като само ги поглеждам остро.
КИСЕЛИНА: Какво е киселината и на какво се дължи нейната способност да разгражда друга материя? Например целостта на цинкът, киселината и мехурчетата, се поддържа от един и същи вид северни и южни магнити. Защо киселината, която е един вид материя, може да разгради на части друг вид материя? Киселинните атоми трябва да имат по-малка орбита и по-малко магнити в себе си, отколкото другата материя, която разграждат. В този случай киселинните атоми може да навлязат в орбитите на тези, изграждащ другата материя и да започна да избиват отделни магнити, докато материята съставена от по-големи атоми изчезне. Този, който разбере как точно протича процесът, ще бъде истински учен.
Радиовълните не са вълни. Те са северни и южни отделни магнити, които излизат от двата края на вторичната намотка на трансформатора - едната половина се разпръсква във въздуха, а другата отива в земята с увеличаващ се и намаляващ брой (сгъстяване и разреждане). Честотата на сгъстяванията и разрежданията се регулира от параметрите на предавателя, а скоростта им – от напрежението. Този променлив градиент в броят на магнитите, индуцира съвсем малък ток в антената на приемника, който се подава към усилвателя за възстановяване на оригиналното предаване. Магнитите не се движат до йоносферата и обратно, а се разпространяват хоризонтално докато не се изгубят. Тези магнити, които отиват до йоносферата, никога не се връщат към приемника, те само карат магнитите от йоносферата да тръгнат към Земята под формата на радарни вълни. Този процес не се осъществява по начина, по който се показва в чертежите на радиовълните.
ЗДРАВА ОСНОВА
Нито един клон на науката няма здрава основа. Електроинженерите знаят как да произвеждат и управляват електричеството, но не знаят какво е електричество и как се разпространява в проводника. Без да знаят това, те нямат здрава основа, на която да се опират.
Радиоинженерите не могат да правят радиовълни без електричество, но електричеството не може да бъде направено без магнити и така магнитите са основата на електричеството.
Когато химиците произвеждат електричество от цинк с киселина в батерия, тогава магнитите със северния полюс излизат от положителния терминал, а тези с южен полюс от отрицателния терминал. Същите магнити могат да се използват за изграждане на някаква друга материя. Каквато и да е тя, магнитните винаги лежат в основата на изграждането ѝ.
Физиците използват едностранчиво оборудване, за да гонят несъществуващите протони и електрони, но пренебрегват северните и южни магнити, които са основата на всичко.
Физиолозите не знаят, че северните и южни магнити свиват мускулите за функциите на тялото.
Геолозите не знаят какво е гравитацията и какво причинява земетресенията и формира планините. Неспирна трансформация се случва със Земята през цялото време. Когато атомите се спукат в нейната вътрешност, магнитите изтичат навън във всички посоки и така причиняват гравитация, като привличат материята, която е пред тях. А когато излязат повече от обикновеното количество магнити, тогава ще има свиване, което ще причини земетресения и ще се формират планини.
Астрономите не знаят какво причинява сезоните. Всички планети и Слънцето имат магнитни полюси. Магнитните полюси дърпат и изтласкват Земята по нейната ос. Лятната страна на Земята винаги е по-силен магнитен полюс от зимната и това кара Земята да се плъзга по оста и да се редуват сезоните.
Милиони хора по цял свят са били заблудени, включително и аз, от погрешните рисунки в географските книги, показвайки как годишният път на Земята около Слънцето причинява лято и зима. Всъщност рисунките са грешни. Аз имах късмет. Направих скален телескоп и скален слънчев часовник, които ми показаха истината. Вече знам правилния път, който следва Земята. Учените трябва да дойдат в ROCK GATE, Homestead, Флорида и да разгледат новата рисунка, телескопа и слънчевия часовник, и да видят как това би повлияло на науката."
Източник: https://www.leedskalnin.com/Leedskalnin ... -Base.html
Радиовълните не могат да бъдат получени без електричество и електричеството не може да бъде получено без отделните северни и южни магнитни монополюси. Електричеството се произвежда по два различни начина. Единият е чрез генератор, използвайки свободно циркулиращите в и около Земята магнити, а другият начин е да се използват свързващите магнити, които държат заедно материята, особено цинка. Когато цинкът бъде поставен в киселина и се направят правилните връзки, тогава отделните северни магнити ще излязат от положителния терминал на батерията, а южните ще излязат от отрицателния извод, и те ще продължат да го правят докато цинкът издържи. Когато цинкът изчезне, магнитите също ще изчезнат.
Физиците казват, че всеки атом, който изгражда цинка, има тридесет протона и тридесет електрона, но когато цинкът се разгради от киселината в една батерия, тогава от акумулатора излизат само отделни северни и южни магнити, и не се появява нито един протон или електрон. От това можете да видите, че физиците базират мислите си върху несъществуващи неща. Всъщност цялата материя и всичко навсякъде се държи заедно от отделните северни и южни магнити. Магнитите са основата на всичко. Те са космическата сила и задвижват всичко, включително нашето тяло.
Наблюдавал съм как киселината разгражда цинка, както и много други неща. При това разграждане първото нещо, което виждам, е много малко мехурче, което започва да излиза от материята. Когато се появи първото мехурче, тогава следващите излизат от първото и текат в редица едно след друго. Когато първото мехурче нарасне, то се свива в средата и отрязва новото, което излиза от него. След това затваря изходящия си край, отново се надува, от него излиза следващото и т.н.
Тези мехурчета, които напускат първото, действат като малки магнити, а някои изглежда имат магнитни полюси. Повечето от мехурчетата се присъединяват към останалите, а някои от тях абсорбират още много други, преди да се спукат и изчезнат.
При разграждането на цинка магнитите, които задържат целостта му, отиват в мехурчетата, а когато мехурчетата се спукат, тогава магнитите отиват във въздуха и в общата циркулация на Земята, откъдето са дошли първоначално. Но ако цинкът е затворен в батерия, освободените магнити ще се натрупат в изводите на батерията.
Използвах само три вида киселини - солна, сярна и азотна, но използвах много видове материя за експериментите. За най-добри резултати различната материя се нуждае от различна киселина, за да я разтвори, но всеки вид материя произвежда мехурчета и всеки вид мехурче мирише различно. Това повдига въпрос. Как действа нашето обоняние, а може да отидем и по-далеч - как усещаме вкус, чувстваме, виждаме и чуваме? Вече знаете, че северните и южни магнити могат да свиват мускулите, а обонянието, вкусът, осезанието и зрението са само крачка от съкращаването на мускулите.
Всички функции в нашето тяло се изпълняват от отделните северни и южни магнити. Когато помиришем нещо, външните магнити влизат в контакт с вътрешните магнити и така се появява специфично усещане, докато преминават покрай и през нервния канал. Същото се случва и с другите ни сетива. Очите ни са като излъчватели. Те изпращат магнити и получават обратно изображенията от обектите, които виждаме. Много от вас са забелязали, че при съсредоточено вглеждане в нечий гръб, човекът може да стане неспокоен и да се огледа. Забелязах, че понякога мога да прогоня комари от стената, като само ги поглеждам остро.
КИСЕЛИНА: Какво е киселината и на какво се дължи нейната способност да разгражда друга материя? Например целостта на цинкът, киселината и мехурчетата, се поддържа от един и същи вид северни и южни магнити. Защо киселината, която е един вид материя, може да разгради на части друг вид материя? Киселинните атоми трябва да имат по-малка орбита и по-малко магнити в себе си, отколкото другата материя, която разграждат. В този случай киселинните атоми може да навлязат в орбитите на тези, изграждащ другата материя и да започна да избиват отделни магнити, докато материята съставена от по-големи атоми изчезне. Този, който разбере как точно протича процесът, ще бъде истински учен.
Радиовълните не са вълни. Те са северни и южни отделни магнити, които излизат от двата края на вторичната намотка на трансформатора - едната половина се разпръсква във въздуха, а другата отива в земята с увеличаващ се и намаляващ брой (сгъстяване и разреждане). Честотата на сгъстяванията и разрежданията се регулира от параметрите на предавателя, а скоростта им – от напрежението. Този променлив градиент в броят на магнитите, индуцира съвсем малък ток в антената на приемника, който се подава към усилвателя за възстановяване на оригиналното предаване. Магнитите не се движат до йоносферата и обратно, а се разпространяват хоризонтално докато не се изгубят. Тези магнити, които отиват до йоносферата, никога не се връщат към приемника, те само карат магнитите от йоносферата да тръгнат към Земята под формата на радарни вълни. Този процес не се осъществява по начина, по който се показва в чертежите на радиовълните.
ЗДРАВА ОСНОВА
Нито един клон на науката няма здрава основа. Електроинженерите знаят как да произвеждат и управляват електричеството, но не знаят какво е електричество и как се разпространява в проводника. Без да знаят това, те нямат здрава основа, на която да се опират.
Радиоинженерите не могат да правят радиовълни без електричество, но електричеството не може да бъде направено без магнити и така магнитите са основата на електричеството.
Когато химиците произвеждат електричество от цинк с киселина в батерия, тогава магнитите със северния полюс излизат от положителния терминал, а тези с южен полюс от отрицателния терминал. Същите магнити могат да се използват за изграждане на някаква друга материя. Каквато и да е тя, магнитните винаги лежат в основата на изграждането ѝ.
Физиците използват едностранчиво оборудване, за да гонят несъществуващите протони и електрони, но пренебрегват северните и южни магнити, които са основата на всичко.
Физиолозите не знаят, че северните и южни магнити свиват мускулите за функциите на тялото.
Геолозите не знаят какво е гравитацията и какво причинява земетресенията и формира планините. Неспирна трансформация се случва със Земята през цялото време. Когато атомите се спукат в нейната вътрешност, магнитите изтичат навън във всички посоки и така причиняват гравитация, като привличат материята, която е пред тях. А когато излязат повече от обикновеното количество магнити, тогава ще има свиване, което ще причини земетресения и ще се формират планини.
Астрономите не знаят какво причинява сезоните. Всички планети и Слънцето имат магнитни полюси. Магнитните полюси дърпат и изтласкват Земята по нейната ос. Лятната страна на Земята винаги е по-силен магнитен полюс от зимната и това кара Земята да се плъзга по оста и да се редуват сезоните.
Милиони хора по цял свят са били заблудени, включително и аз, от погрешните рисунки в географските книги, показвайки как годишният път на Земята около Слънцето причинява лято и зима. Всъщност рисунките са грешни. Аз имах късмет. Направих скален телескоп и скален слънчев часовник, които ми показаха истината. Вече знам правилния път, който следва Земята. Учените трябва да дойдат в ROCK GATE, Homestead, Флорида и да разгледат новата рисунка, телескопа и слънчевия часовник, и да видят как това би повлияло на науката."
Източник: https://www.leedskalnin.com/Leedskalnin ... -Base.html
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Re: Магнитно поле - действителността :)
Браво за смелостта да ползва " живата мисъл" .В брой 9-10 от 1924 г. на списанието " житеното зърно" в чието издаване участва и учителя Дънов се обяснява абсолютно същия поглед към материята,макар и без конкретния техницизъм.Методите на разсъждение и представата за " атом "и "електрон" съвпадат тотално и също се заклеймява опитът на " мозъкът " да разделя,раздробява и класифицира понятия ,забивайки все по дълбоко в малкото и опитвайки по аналитичен път да прозре " своята " истина....Общите учебници и теорий са необходими,дотолкова че да дадът стартов импулс на човека " да проглрдне" и прозре истинската структура скрита зад повърхността на нещата и процесите във вселената
[Древните учени и мъдреци са имали свободен достъп в световете с повече измерения – и те за тях са били толкова живи и реални, колкото и физическият. И те са имали жив опит, реални преживявания, а не само един калейдоскоп от мъртви проекции, от чисто геометрически абстракции.
Па и цялото днешно чисто сетивно познание е такова – учените вярват в сума неща, които не виждат – като почнеш от етера, та стигнеш до електрона. И съществуването на повечето неща се доказва непряко – сиреч, не се констатира пряко, а по косвен път – чрез картинки. Запример изследването на химичния състав на небесните светила — със спектроскопски картинки !quote]
https://petardanov.com/topic/9694-за-живото-познание-г/
dubito , ergo cogito - ergo sum
Re: Магнитно поле - действителността :)
Горе-долу това е цялата теоретична информация (има още малко, но не е от самия Лийдскалнин, а от интерпретатори на проучванията му). Другото е само практика
Наскоро пробвах онзи експеримент с отчитане на магнитната инклинация (или magnetic dip, както някой го наричат), което аз си нарекох "основи на антигравитацията", но не се получи. За целта използвах стоманен електрод с дължина 1 метър, окачен на тънка копринена нишка, като предварително намагнетизирах краищата на електрода с мощен нео-магнит. Хоризонтализирах го и след изчакване да се успокои напълно, измерих дължините от краищата до средата - бяха еднакви (имаше някаква съвсем минимална разлика в части от милиметъра, което си е нищо за 1 метър). Мисля, че не се получи заради близостта на желязната маса от едната страна, а от другата е автомобила, който също си има магнитно поле (отчетено с компас). Също така намагнетизираността на електрода бе слаба. Трябва да пробвам другия начин за намагнетизиране, предоставен от Ед, както и в помещение без големи железни предмети, за да бъдат нещата максимално коректни.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Re: Магнитно поле - действителността :)
Един истински фен на Лийдскалнин не може да мине без PMH
Желязото за раменете е с диаметър 16мм (огънаха ми го на машина), а затварящото магнитната верига желязо, е с дебелина 5мм и ширина 30мм. Разстоянието между раменете е 10см. Двете намотки се състоят от общо 2000 навивки (по 1000 на рамо), съставени от комбинация между 0,5 и 0,9мм проводници (трябваше да наставям, понеже не ми стигна единият размер). Получи се доста добре Затварящото желязо хваща много добре, но по-късно забелязах, че не прилепва плътно до повърхността на раменете. При това положение PMH работи вероятно на едни 20 до 30% от капацитета си (има много неизползвана площ) и въпреки това успява да задържи достатъчно магнитен поток за здраво прилепване. Получава се нещо като електромагнитна батерия При подаване на импулс от батерия или акумулатор, магнитният поток циркулира вечно в метала, готов да бъде оползотворен като импулс при прекъсване на орбитата му (съответно неговото разпръскване и поемането му от намотките).
Утре ще пробвам да изпиля малко раменете с флекса, за да може затвора да прилепва максимално плътно.
Желязото за раменете е с диаметър 16мм (огънаха ми го на машина), а затварящото магнитната верига желязо, е с дебелина 5мм и ширина 30мм. Разстоянието между раменете е 10см. Двете намотки се състоят от общо 2000 навивки (по 1000 на рамо), съставени от комбинация между 0,5 и 0,9мм проводници (трябваше да наставям, понеже не ми стигна единият размер). Получи се доста добре Затварящото желязо хваща много добре, но по-късно забелязах, че не прилепва плътно до повърхността на раменете. При това положение PMH работи вероятно на едни 20 до 30% от капацитета си (има много неизползвана площ) и въпреки това успява да задържи достатъчно магнитен поток за здраво прилепване. Получава се нещо като електромагнитна батерия При подаване на импулс от батерия или акумулатор, магнитният поток циркулира вечно в метала, готов да бъде оползотворен като импулс при прекъсване на орбитата му (съответно неговото разпръскване и поемането му от намотките).
Утре ще пробвам да изпиля малко раменете с флекса, за да може затвора да прилепва максимално плътно.
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.