В центъра на галактиката ни двойка странни гигантски мехура излъчват радиация https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14 ... 36553.html

Дуднялник - Размисли

Къде и какво ни сърби. Темата е за ползване, най-вече, когато ни сърбят езиците
Отговори
gomi
Мнения: 327
Регистриран: 18 ное 2014 17:25
Местоположение: майна таун

Re: Дуднялник - Размисли

#91

Мнение от gomi » 09 май 2015 21:08

Тъй, след мотаене в нета в търсене на схема за "вечно фенерче" стигнах до друг руснак, който с опитва да го повтори - Ruslan Kulabuhov, хубавото на неговия канал в ютуб е
че обяснява кое как а и доста труд е вложил( и пари) за реплика..... Най интересния клип е :

на него се вижда и обяснява работеща "Тесла" кула(кули)..... Които се "САМОЗАХРАНВАТ" Dance , добре е да се гледа преди да изчезне, а и другите му клипчета.....
IT'S RIGHT THERE IN FRONT OF YOUR EYES!
John BEDINI

Потребителски аватар
Спиридон
Мнения: 1812
Регистриран: 18 ное 2014 10:03
Местоположение: "живее" в София

Re: Дуднялник - Размисли

#92

Мнение от Спиридон » 21 май 2015 09:33

Който гледал - гледал! Клипчето вече го няма в тубата. Някой да го е свалил случайно?
"С мозъка човек мисли, че мисли.
Освен това той се ползва за главоболие.”

Потребителски аватар
icrow
Мнения: 6129
Регистриран: 17 ное 2014 11:04

Re: Дуднялник - Размисли

#93

Мнение от icrow » 21 май 2015 10:30

Aз се кaних дa го свaля :))
С мързел към прогрес. :))
my logic is undeniable :))

Потребителски аватар
Спиридон
Мнения: 1812
Регистриран: 18 ное 2014 10:03
Местоположение: "живее" в София

Re: Дуднялник - Размисли

#94

Мнение от Спиридон » 21 май 2015 15:25

Аз пък се канех да го гледам. zile
Някой, който го е гледал, дали може да преразкаже накратко, ако има нещо, което не е писано във форума. Worship
"С мозъка човек мисли, че мисли.
Освен това той се ползва за главоболие.”

gomi
Мнения: 327
Регистриран: 18 ное 2014 17:25
Местоположение: майна таун

Re: Дуднялник - Размисли

#95

Мнение от gomi » 21 май 2015 21:19

като за наши хора:


не е същият, но и тези ве4е ги няма.....
Последна промяна от gomi на 21 май 2015 21:26, променено общо 2 пъти.
IT'S RIGHT THERE IN FRONT OF YOUR EYES!
John BEDINI

Потребителски аватар
ivchak
Мнения: 448
Регистриран: 25 ное 2014 20:53
Местоположение: ВАРНА

Re: Дуднялник - Размисли

#96

Мнение от ivchak » 21 май 2015 21:21

Знаете ли как се казва клипа , за да знам какво да търся :)

Потребителски аватар
Philip
Site Admin
Мнения: 5290
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Re: Дуднялник - Размисли

#97

Мнение от Philip » 21 май 2015 21:40

https://www.youtube.com/channel/UC_zn0c ... R9w/videos
Всичко, което е писал в realstrannik.ru до 18.11.2014: https://yadi.sk/d/mutU8e_OcpBAp
Наблюдавам Анализирам Променям

Потребителски аватар
Спиридон
Мнения: 1812
Регистриран: 18 ное 2014 10:03
Местоположение: "живее" в София

Re: Дуднялник - Размисли

#98

Мнение от Спиридон » 22 май 2015 08:12

Много благодаря и на двама ви, Worship Worship ще гледам да сваля каквото успея.
"С мозъка човек мисли, че мисли.
Освен това той се ползва за главоболие.”

Потребителски аватар
SPYRO
Мнения: 1150
Регистриран: 22 май 2015 10:48
Местоположение: Пловдив/Белащица

Re: Дуднялник - Размисли

#99

Мнение от SPYRO » 05 яну 2017 12:58

Когато имате време се отпуснете и прочетете една иэвадка от книжката на
Vladimir Megre-Energiatа na jivota
Mнозина, ако не пият, сядат пред телевизора, четат вестник,
гледат телевизия. Могат да изхвърлят боклука ако жената ги помоли.
— А жените?
— Ами жените, ясно какво — в кухнята готвят вечеря, после мият
съдовете.
Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а
мъжът — Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял
вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си
вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван
се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си
мислел: „Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем
друга беше — красива и нежна.“
Веднъж когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука,
той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал
се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:
— Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе живота ми. Нима цял живот
ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е
живот, а истинско мъчение.
И внезапно чул Иван тих глас Божи:
— Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна
богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти
ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще
вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни,
ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.
— Благодаря ти Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е
способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?
— Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все
към по-добро.
Влязъл в къщи Иван, седнал креслото, взел вестника о пак включил
телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да
погледне — дали пък поне мъничко не се променила жена му?
Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал
внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете
след вечеря.
Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван
гледал жена си и мислел: „Не, няма никаква промяна в жена ми“.
Елена като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира
нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:
— Защо ме гледаш така внимателно,Иване?
Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:
— Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…
— Съдовете? Да ми помогнеш? — тихо повторила удивената жена
смъквайки мръсната престилка, — ами аз вече ги измих.
„Наистина, направо пред очите ми се променя, — помислил Иван, —
изведнъж се разхубави.“
И започнал да бърше съдовете.
На другият ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал
търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му
жена.
„А ако изведнъж много е станал богиня?А аз както преди не съм се
променил. За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред
богинята.“
Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него
Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава
прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да
откъсва поглед от Елена.
Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.
„Ах колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по
характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!“
И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза,
запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.
Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но
скочила внезапно и казала:
— Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти
новите вестници.
— Не ми е нужен телевизора, и вестници не ми се четат, все едно и също
пише в тях, — Иван й отговорил искрено, — по-добре ти ми кажи, как
утрешната събота би искала да си прекараш.
Съвсем изумена, Елена го попитала:
— А ти?
— Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна
може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо
да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.
Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: „рокля достойна за
богиня“, затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла
богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и
малко въпросителна.
„О Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако все ден се
разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? — мислел Иван, и
изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е
богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и
от най-прекрасната богиня.“
— Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? — Елена
питала мъжа си.
А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е
— дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел,
как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и
промълвил:
— Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете
аз искам, богиньо прекрасна.
Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи,
сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван
положила и сгряла го с дъха си горещ.
„Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с
богиня!“-мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.
* * *
— Какво разбра от тази притча Владимир?
— Всичко разбрах. Не Бог е помогнал на Иван. Сторило му се е само че
чува Божи глас. Иван е направил с мисълта си своята жена богиня.
— Разбира се, вярно е: с мисълта си своето щастие е сътворил Иван.
Направил своята жена богиня и изменил се сам. Но Бог помогнал на Иван.
— Кога?
— Още тогава, когато всичко всекиму Бог е отдал, когато е замислял
сътворението на човека. И на първия от сътворените е пояснил. Спомни си ти
от „Сътворението“ думите на Бог: „Мой сине, ти си безконечен, ти си вечен. В
тебе са твоите творящи мечти.“
Тези думи, Владимир са верни и до днес. Мечти творящи има всеки
човек. Въпросът е в това — към какво насочени са те? И колко е силна
мисълта и нейната енергия в живеещите на земята днес Негови синове и
дъщери?

Cuz_clapping Worship Cuz_clapping Worship Cuz_clapping Worship

Потребителски аватар
SPYRO
Мнения: 1150
Регистриран: 22 май 2015 10:48
Местоположение: Пловдив/Белащица

Re: Дуднялник - Размисли

#100

Мнение от SPYRO » 05 яну 2017 13:15

http://www.anastasia.ru/parable_v2/phot ... T_ID=3601/
Книжката я има в спиралата преведена на БГ

Отговори

Върни се в “Дуднялник :)”