Сирената за ядрена атака на „Крайслер“ е била толкова силна, че е създавала дъжд https://www.setlansbg.com/sirenata-za-y ... vala-dazhd

ТЕОРИИ Оргонна енергия Принципи

Принципи Взаимозависимости Действие на материално ниво
Отговори
Потребителски аватар
icrow
Мнения: 6082
Регистриран: 17 ное 2014 11:04

Re: ТЕОРИИ Оргонна енергия Принципи

#61

Мнение от icrow » 07 фев 2019 21:27

Това не е ли пречупен лъч в обектива :? И няка си на едната снимка вътре обектите са доста по "осветени" от извън.
С мързел към прогрес. :))
my logic is undeniable :))

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3829
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: ТЕОРИИ Оргонна енергия Принципи

#62

Мнение от hyparh » 07 фев 2019 21:41

Не, това са реални картини, както би се виждало и с просто око. Дъгата принципно представлява затворен кръг, чиято цялост се вижда само от високо (от самолет или примерно планински връх). На равна земна повърхност виждаме само част от тази окръжност/окръжности.
Много добре отбелязваш за осветеността, интересно явление е. В много от случаите от вътрешната страна на окръжността тя изглежда е по-силна от външната, неведнъж съм го забелязвал на живо.
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3829
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: ТЕОРИИ Оргонна енергия Принципи

#63

Мнение от hyparh » 08 фев 2019 11:54

Още една подсказка:
8000/800 = 10

(8000 и 800 са разстояния в мили)

Съотношението между посочените по-горе диаметър на външна дъга и разстояние между дъгите, е приблизително същото (за две от снимките го изкарах 9,2 и съответно 9,3 при измервания с линийка).
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
Спиридон
Мнения: 1787
Регистриран: 18 ное 2014 10:03
Местоположение: "живее" в София

Re: ТЕОРИИ Оргонна енергия Принципи

#64

Мнение от Спиридон » 08 фев 2019 12:18

И аз съм го виждал този ефект, че вътре в дъгата е по-светло. Най-вероятно при тези снимки е засилен контраста, което го усилва, иначе външната дъга се забелязва много трудно с око (поне за мен). Аз първо я видях на снимки и се чудех дали не е ефект от обектива.

Признавам си, не ми хрумна нищо и порових. Открих ето този сайт за съотношението на външната и вътрешната дъга:
http://www.goudryan.com/the-rbpr/
Авторът твърди, че съотношението е 14:11 и отбелязва нещо, което не бях забелязал Doh че цветовете са подредени наобратно в двете дъги.

След подсказката ти стана по-лесно - 8000 мили е диаметъра на Земята, а 800 - този на ядрото ѝ.
"С мозъка човек мисли, че мисли.
Освен това той се ползва за главоболие.”

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3829
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: ТЕОРИИ Оргонна енергия Принципи

#65

Мнение от hyparh » 08 фев 2019 13:00

Нещо такова като в този сайт търсих и аз Up! Тук човека с малко повече геометрични изчисления е стигнал до точните пропорции. Аз за по-лесно просто разделям външния диаметър на разстоянията между дъгите и сравнявам полученото число.

Да, 8000 мили е земния диаметър. Даже, ако трябва да сме точни, излиза по-малко – по данни от гугъл радиусът от полюс до център е 3950 мили, докато от екватор е 3963 заради сплеснатостта на Земята. Или усреднено може да вземем стойност от 3956 мили. В такъв случай диаметър от 7912 мили разделено на 800 дава число по-малко от 10 (т.е. по-близо до изчислените от мен 9,2 и 9,3 за дъгите). А реално 800 също е приблизителна стойност, може да се окаже, че е малко повече.
800 мили е дебелина :) Това, което отбелязваш за обратната подредба на цветовете също е изключително важно, изглежда природния принцип се спазва и тук – имаме един вид огледална поляризация на енергията (в случая проявена като разлагане във видимия спектър) спрямо неутралната имагинерна крива лежаща някъде между двете видими дъги (основната енергийна зона, от двете страни на която се проявява бифуркацията или поляризацията). Накрая ще напиша точно какво имам предвид. Тези последните размишления относно поляризацията са само като допълнение към основната идея, която разглеждам.
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3829
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: ТЕОРИИ Оргонна енергия Принципи

#66

Мнение от hyparh » 10 фев 2019 15:13

Ето и отговорът:
Запълваме пространството между двете дъги и получаваме доста точно пропорциите на кухата Земя :) Т.е. това е дебелината на черупката, които според различни източници, е около 800 мили. Именно това е връзката с "Etidorhpa" и книгата на Кейтър.

Някъде в черупката (по-близо до вътрешната повърхност) лежи т.нар. енергийна сфера, която представлява силно наситено енергийно потенциално поле, в което цари безтегловност, а от двете му страни се получава бифуркация на гравитацията и тя се обръща – от която и от двете страни (вътрешната или външната) на енергийната сфера да се намираме, тя все ще ни тегли към себе си, към зоната на безтегловност. Това пък е връзката с обърнатите цветове на вътрешната и външната дъга – получава се огледално поляризиране на енергията, само че в единия случай то е съставено от на фотонно излъчване, а при другия – от меки електрони или проникващите през Земята лъчения, част от които са отговорни за гравитацията.
Или поне аз някакви такива връзки си направих :) Природата може да ни предоставя подсказки под различни форми около нас и по които да "четем", стига да знаем какво точно търсим.

На тази страница в мазето преди време постнах някои преводи от "Etidorhpa", от които след това тръгна градивната ни дискусия с Атос, като той също се убеди логически, че планетата ни действително трябва да е куха.

http://mazeto.net/index.php/topic,10017.630.html

Преводите ще отделя в следващ пост да си ги имаме и тук.

sdfsdf.png
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 3829
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: ТЕОРИИ Оргонна енергия Принципи

#67

Мнение от hyparh » 10 фев 2019 15:19

(Следният диалог се води на около 240км под земната повърхност)

Естеството на вулканите. Строежът на Земята.

Б: "Как е възможно тънък воден слой да предизвика вулканично изригване? Изглежда около нас няма разтопени скали, нито силна топлина.

А: Преди време споменах, че частично ще ти обясня тези неща. Знай, че човешките теории относно вулканичната дейност, базирани на разтопена вътрешност на Земята, са развити в невежество дори за процеси плитко под земната повърхност. За вас земната вътрешност представлява нещо като затворена камера, а теориите за нея се базират основно на въображението ви. Малцина от вас осъзнават всъщност с колко оскъдни данни разполага науката ви. Теориите ви, занимаващи се със земното кълбо, се основават на толкова малко реално познание за самата Земя, че може да се приемат чисто и просто като теории с твърде малко доказателства в тяхна подкрепа.
Ако една топка с диаметър 25см бъде покрита с лист хартия, то съотнесено към реалните земни мащаби, вие сте изследвали слой по-тънък от този лист. Геолозите изучават материалът, който бива изхвърлен при едно вулканично изригване, на база на което правят някакви догадки за слоевете в дълбочина и за силата, която причинява изригването. То е все едно един анатом/дисектор да си вади заключения за черния дроб само от секрециите на този орган, или пък за структурата на белите дробове само според дъха и слюнката.
Процесите, предизвикващи вулканизъм, са няколко и обикновено се развиват изключително плитко под земната повърхност. Това езеро, намиращо се на 240км под земната повърхност, представлява "двигател" за особено дълбок вулкан. Когато водата прелее през този ръб (вж. картинката в края на поста) попада върху площ съставена от метална основа на сол, която се среща в големи количества из различни подземни райони. Следва бурна химична реакция, настъпва дисоциация на водата, възниква интензивна топлина, като една част от водата се комбинира с металът, друга се изпарява, а трета се разсейва под формата на незапалим газ. Внезапното освобождаване на тези газове предизвиква променливо налягане, в резултат на което възниква пулсиране на атмосферата над езерото. Това, от своя страна, предизвиква раздвижване на самото езеро под формата на масивни вълни, като голяма част от водата прехвърля ръба и се устремява към бездната надолу. Новоизлятата вода от своя страна реагира с металната основа и последвалите реакции увеличават още водните изпарения, като цялата зона се превръща в "тенджера под налягане". Вълнението продължава, пулсациите се повтарят докато останалата вода повече не може да прехвърли ръба. Накрая езерото се успокоява, газовете постепенно биват абсорбирани от земята, а също и канализирани през вулканичното гърло. След това в продължение на дълъг период от време настъпва постепенно възстановяване нивото на водата, което става и в момента.

Б: Но какво общо има това със самия вулкан?

А: Описаното дотук предизвиква самото вулканично изригване. Водата се устремява нагоре (частично като ситни водни капчици, частично като пара) към кратера на предполагаемо угасналия (а всъщност периодично активизиращ се) вулкан Маунт Епомео. Тези газове са силно нагорещени и се движат със страховита скорост и сила. По пътя си откъсват и раздробяват парчета скала, които биват нагрявани до червено от резултантните енергийни смущения, налягане, газ и триене. Смесицата газове от разградената вода е в огромни количества, изгаряща и експлодираща, и в тази огнена пещ земната субстанция, влизаща в контакт с процесите, се разтопява и изтласква нагоре. Накрая потокът достига земната повърхност през фуниевидното отверстие и предизвиква вулканично изригване.

Б: Още нещо не ми е ясно. Твърдиш, че реакцията от срещата на водата с металната основа предизвиква експлозивните газове, както и водните изпарения. Казваш, че тези газове се устремяват нагоре и предизвикват вулканично изригване на земната повърхност. Чудя се защо не тръгват също в другата посока (преходите през които се спускат пътешествениците - бел. прев.) и не предизвикат изригване в Кентъки? Налягането от газовете не е ли еднакво във всички посоки?

А: Да, но условията в различните посоки не са еднакви. По посока пещерата в Кентъки проходите са силно лъкатушещи и често се стесняват. На едно място в гърловината на пещерата, както си спомняш, трябваше да се гмурнем и да преодолеем поток вода. Този воден слой ефективно затваря пътя подобно на тапа. Между точката, в която сме в момента, и тази водна тапа, пространството е заето от хиляди километри статичен въздух. Инерцията на хиляда километра въздух е по-голяма отколкото си представяш. За да изтласкаш тази въздушна колона натискайки от този край, се изисква повече сила, от тази която би могла да пробие 240-те км скална маса над нас. Триенето също трябва да се вземе предвид. Постепенно увеличаване на налягането в течение на определен период от време, би могло да превъзмогне тази инерция на въздуха и триенето, но това ще изисква енергия повече отколкото можеш да си представиш. При достатъчно натрупана енергия и достатъчно голям период от време това може и да се осъществи, но не и при сегашните условия.
В другата посока широкият канал се свързва директно с вулканичното гърло. През този канал въздухът е в движение, понеже на повърхността има отвор. Газовете просто избират пътя на по-малко съпротивление.

Б: Това означава, че вулканите са локални образувания и вътрешността на Земята не е разтопена маса, както са ни учили.

А: Ако хората бяха достатъчно напреднали в тяхната ментална еволюция, биха избегнали такива теории като тази за разтопено земно ядро. Вулканите са повърхностни явления. Може да ги разглеждаме като блистери по земната повърхност, макар и подземната им връзка (с воден басейн) да е екстензивна. Някои от тях са активни постоянно, други (като този, който разглеждаме конкретно) се пробуждат през огромни времеви интервали. Цялата повърхност на земното кълбо е и ще продължи да бъде обект на вулканична активност. Явлението представлява една от стъпките по процеса оформяне на Земята и разпределение на материята. Когато депозитите от субстанции, от които е съставена голяма част от Земята, като солни основи, калиев карбонат, варовик, глина и пръст, се изчерпят в конкретните зони, вулканичната активност ще престане. В някои райони тези депозити вече са изчерпани или са покрити със земни слоеве надълбоко.

Б: Това означава, че водата е основната причина за вулканизма?

А: Водата и въздуха причиняват повечето вулкани. Въздействието на водата и нейните пари върху металния космически прах, образува варовик, глина, калиев карбонат и соли на натрия. Този естествен процес продължава докато има вода, която периодично приижда. Вулканите, земетресенията, гейзерите, калните и горещите извори, са естествени следствия на този процес. Планините се формират заради издигания под земната повърхност, а съответните долини се изпълват с материални отлагания от солената изворна вода или с внезапно изригване на нов или временно угаснал вулкан.

Б: Какво ще стане, ако процеп на океанското дъно пропусне вода към залежи на метални основи?

А: Това често се случва - възниква вулканична вълна и може да се образува вулкан на океанското дъно.

Б: Съществува ли опасност за самата Земя? Може ли да се разпадне на парчета от такива сътресения?

А: Не. Докато континенталната конфигурация се променя постоянно, всяко смущение ще бъде повърхностно и в ограничена зона.

Б: Но нашето плътно земно кълбо може бъде разбито на парчета. При по-силни явления от гореизброените, това ми се струва вероятно.

А: Правиш си изводи от погрешна хипотеза. Земята не е плътно кълбо.

Б: Това е така… Ако беше плътна сега нямаше да се намираме на стотици километри под повърхността и да водим този разговор. Но предполагам кухини като тази не са много и не могат да заемат цялата планетарна вътрешност. Ако Земята беше цялостно осеяна с такива обширни пещери, огромната тежест на лежащия отгоре материал би се сринал дори да е изключително здрав.

А: Точно обратното. И тук нека за първи път те просветля относно строежът на земното кълбо. Принципът, на който се формира Земята, включва невидима енергийна сфера която се върти в космоса. По нея се събира космическа прах (подобно на прашинки върху мехур). С течение на времето върху енергийната ципа се натрупва достатъчно материал, в резултат на което възниква куха сфера, върху външната повърхност на която живееш ти. Черупката на Земята е сравнително тънка - усреднено около 1300км - и се поддържа на място от централната енергийна сфера, намираща се на около 1100км под земната повърхност. Силата присъща на тази сфера, се проявява посредством материята, която поддържа от двете си страни. Материята е толкова по-лека колкото повече се приближаваме към повърхността на енергийната сфера.
Нека го кажа така: Кората или черупката на Земята е с дебелина около 1300км и е плътна от двете си страни (изпъкналата и вдлъбнатата), но приближавайки към повърхността на енергийната сфера, материята постепенно става по-лека, независимо дали се приближаваме към нея откъм външната или вътрешната страна на черупката. В повърхността на самата енергийна ципа теглото изчезва напълно.
Разбираш ли ме какво ти говоря?

Б: Да, разбирам напълно."

111.png


Допълнителни цветове

"Най-накрая пред погледа ми се откри стръмната скала с подобна на стъкло повърхност, която се издигаше над езерото на височина, която не можеше да се обхване с поглед. Беше изградена от тъмен материал подобен на черен кехлибар, но погледната от различни ъгли докато пътувахме с лодката, отразяваше или излъчваше по великолепен начин брилянтните оттенъци на дъгата, а също и други непознати за мен цветове.

Б: Има нещо уникално в тези оттенъци… цветове, които не мога да разпозная. Изглежда виждам цветове, които нямат нищо общо с познатите ми, било то отразени или пречупени слънчеви лъчи. Не ми изглеждат да са комбинации от основните цветове.

А: Наблюденията ти са правилни. Някои от тези цветове са непознати на повърхността на Земята.

Б: Но на повърхността имаме всички възможни комбинации от седемте призматични цвята. Как тук може да има други?

А: Първо, защото твоите основни цветове подлежат на по-нататъшно разлагане. Второ, Слънцето излъчва лъчи, които обикновено са невидими за човека, но при определени условия може да станат видими.

Б: Твърдиш, че призмата може да ни предостави само частичен анализ на слънчевата светлина?

А: Точно така. Какво основание имаш да твърдиш, че разложените цветове от едно триъгълно парче стъкло, са единствени и, че не подлежат на по-нататъшно разлагане чрез определени методи? Имаш ли основания да се съмняваш, че принципно невидими за човека лъчи придружават видимата светлина и може да има метод за тяхното осезаване като нови цветове?

Б: Нямам. Само, че нямам никакво доказателство за съществуването на такива лъчи.

А: Но те съществуват и човека тепърва ще научи, че терминът "основен" цвят, приложен към седемте призматични цвята, е погрешен. Всеки един от тях може да бъде разложен и, когато способностите за възприятие се подобрят, ще бъдат видими нови цветове, притежаващи неописуема деликатност и наситеност."


Специфично състояние на атмосферата

"Обстановката изглеждаше леко променена от предишната ни линия на пътуване надолу по стръмния склон на противоположната страна на езерото, което пресякохме. След напускане на високия хребет, който ограждаше езерото, продължихме да се спускаме надолу, като подът на пещерата беше сравнително гладък, само от време на време ставаше неравен и каменист. Мистериозната светлина около нас стана осезаемо по-ярка и мъгливото хало, за което споменах по-рано, започна да се изчиства. Кръгозорът значително се разшири. Можех ясно да различа обекти от окръжението на голямо разстояние. Попитах моя гид защо се получава така и той отвърна:

А: Защото напускаме едно от неразкритите проявления, което се забелязва най-вече на повърхността и което смущава слънчевата светлина.

Б: Да не би да казваш, че атмосферата е съставена от субстанции непознати на човека?

А: Да. Някои от тях са газове, докато други представляват състояние на пространството - нито газ, нито течност или твърдо тяло. Едно от тях конкретно влияе на светлината. Представлява същност, която не се влияе от движението на въздуха и е неравномерно разпределена по земната повърхност. При издигане във височина отслабва, както и при спускане под земята. Не е водна пара, нито пушек или пък истински газ, но пък е видима за човека само заради това, че може да променя интензивността на светлината. Няма цвят, химимески е неактивна и въпреки това модифицира слънчевите лъчи по такъв начин, че замъглява околните предмети дори на малко разстояние.

Б: Чувал съм, че водните пари причиняват замъгляване или поглъщане на светлината.

А: Водната пара, освен ако не е в слоеве с различна плътност, е напълно прозрачна и не оказва влияние върху светлината. Когато парата пречи на светлината, това означава, че е замърсена с нещо или се разстила в слоеве с различна плътност или вълнообразни движения или имаме механична смес от кондензирала вода и въздух, при което има наличие на безброй миниатюрни водни капчици. Чистата и неподвижна водна пара е пасивна към слънчевата светлина."


Енергийната сфера - гръбнакът на Земята

А: "Понастоящем човекът обитава външната повърхност на Земята. Тази открита част е най-малко гостоприемна за живота. Влияе се от тежки атмосферни промени, сурови физически условия, при което човек постоянно трябва да се бори, изразходвайки много физическа и ментална енергия. По този начин се стимулира животинското, вместо етералното. Немодифицираните (сурови) слънчеви лъчи предизвикват атмосферни конвулсии, причиняващи температурни контрасти и други метеорологични вариации, по време на които горещината на лятото и студът на зимата, се редуват до безкрай. Тези слънчеви пулсации създават ветрове и бури, а човекът, опитвайки се да се предпази от подобни влияния и промени в материалното си окръжение, страда и се мъчи, хвърля усилия да запази материалното си тяло.
Всички условия и фази по външната земна повърхност, са в яростен сблъсък и тази суматоха управлява човешкия живот. Окръжаващите силови и материални вихри изкривяват миролюбивата страна на човека, а скъсеният му живот става крехък, окаян, тъжен в постоянна битка за физическо съществуване от люлката до гроба. Тези неща човек приема по презумпция, въпреки че е наясно, че не е удовлетворен от условията. И ти знаеш, че условията по външната повърхност, са тежки, турбулентни... Това е покривът, върху който живее човека, като пъплещ паразит върху плод, изложен на гнева на неспирните земни бури.

Централната сфера на гравитацията лежи комфортно в земната материална сфера, на около 1100км под външната земна повърност. Простира се под формата на прозрачен слой, черупка от енергия, центърът на гравитацията. Материалната част обхваща тази спокойна силова сфера, с изключение на няколко места, където има проходи или големи отвори, започващи в близост до повърхността и се простират диагонално чак до вътрешната повърхност.
Тази енергийна сфера е форма на чиста сила, смущение на движение, и, въпреки че няма маса, тя индуцира и поддържа гравитацията. За простосмъртните е невидима, в нея няма триене, а всъщност е гръбнакът на Земята. Върху нея материята, забавената космическа енергия, космическата прах, се подрежда подобно на прашинки върху сапунен мехур. Това наричаме материя. Материалната част на Земята представлява нещо като нанесен филм, незначителна кожа върху сферата на непорочността.
Човекът смята, че плътността и стабилността на планетата зависи от материалните частици, от които е съставено и собственото му тяло. Но това не е вярно. Земята представлява агрегация на материални частици, черупка върху силовата сфера, която привлича материята от външната и вътрешната страна. Тази средна енергийна сфера може да се каже, че е обратен вариант на външната материална, защото привлича плътна материя, но отблъсква газовете. По този начин атмосферата става все по-рядка с приближаване към нея. Газовете се привличат най-силно от външната земна повърхност.

Б: Точно от външната повърхност ли?

А: Практически да. Въздухът има най-голяма плътност на няколко километра под морското равнище и съответно става по-разреден в коя да е от двете посоки (нагоре или надолу). Ако не беше така, атмосферата обгръщаща земното кълбо, щеше бързо да бъде абсорбирана от неговата субстанция или пък обратното - разсеяна в космоса.

Б: Учените твърдят, че атмосферата ни е с дебелина около 70км.

А: При положение, че земният диаметър е 12700км, за колко дълго такава тънка атмосфера, ще устои такова притегляне и ще остане на позиция? Ако наистина се привличаше към центъра, щеше бързо да изчезне подобно на попиване на тънък воден слой върху гъба."

Screenshot_2018-11-03-11-05-13-1.png

Ето и отрязък по въпроса за плътността и масата на Земята. Макар, че специално тук на места леко ми се губи нишката...

Б: "Знаеш ли, че ако кажеш тези неща на хората, въобще няма да ги приемат? Учените са изчислили масата на планетите, а също и плътността на Земята, които показват, че е плътно тяло. Знаейки нейната плътност, ще оборят твърдението ти за куха сфера.

А: Грешиш, както скоро ще разбереш. Вярно е, че човешката изобретателност ви позволява да установите масите и плътността на планетите, но наистина ли мислиш, че тези научни резултати изключват възможността за куха вътрешност на небесните тела?

Б: Така смятам.

А: Трябва да знаеш, че измерената от вас плътност е усреднена стойност, която е много по-голяма от тази на повърхностните слоеве.Това ви кара да правите неясни предположения относно природата на много по-тежки субстанции, съществуващи в дълбочина. Имат ли хората представа как точно е разпределена материята под тяхната зона на изследване?

Б: Мисля, че не.

А: Тогава можеш спокойно да приемеш, че в кухата сфера, която ти описах, се помещава цялата измерена маса на Земята. Макар, че човек приема по подразбиране, че Земята е плътна, такъв материал разстлан по земната повърхност, няма да даде същата измерена плътност.

Б: Мога да се съглася с това.

А: Нека направим още една стъпка напред. Какво си представяш е естеството на тези по-тежки субстанции дълбоко под земята, които допринасят за извънредно високата плътност, измерена от човека?

Б: Не мога да кажа... Доколкото виждам, материалът около нас не се различава особено от този на повърхността.

А: Наблюденията ти са правилни. В това отношение почти няма разлика. Но със спускането надълбоко и приближавайки енергийната сфера, противоположната сила, към която се "гмурнахме", се увеличава. Впоследствие материята, притисната към нея, става много по-лека. Твоят собствен опит с постепенното намаляване на теглото ти по време на нашето пътешествие, трябва да те убеди в този факт.

Б: Така е, действително.

А: Тогава би трябвало лесно да разбереш, че тежките елементи, които според хората изграждат земните дълбини, не представляват нищо повече от проявление на поддържаща материята сила - зоната, която скоро ще достигнем (самата енергийна сфера - бел. прев.) По подобен начин взаимното привличане между небесните тела не зависи изцяло от материалната им част, но е проявление, в което участват както материите им, така и силовите им сфери."
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Отговори

Върни се в “Енергията на Природата Принципи”