Мистериите на Слънчевата система https://www.actualno.com/cosmos/misteri ... 84070.html

Хакери на сънища

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 4172
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Хакери на сънища

#41

Мнение от hyparh » 10 фев 2020 18:29

Скоро не съм сънувал (наклонения шрифт означава онова специалното сънуване) :) Не са се събирали подходящите условия сутрин, а нощно време поне засега ми се струва невъзможно. Чат-пат има малко осъзнаване в някои сънища, но това няма нищо общо с онова сънуване.

В книгата си "Genesis of the Cosmos" Пол ЛаВиолет свързва символът Анк с реакционно-дифузните етерни реакции (неговата теория, която определено е интригуваща и има мегдан да улови доста истини), като според него този символ отлично обрисува този тип реакции.

Ще преслушам файла :)
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
alexyeli
Мнения: 145
Регистриран: 30 май 2019 11:04
Местоположение: Espania

Re: Хакери на сънища

#42

Мнение от alexyeli » 10 фев 2020 22:40

Доктора Пол лаВиолет за мое съжаление не пожела да достигне до мен в периода когато се вълнувах от изучаване на конспирацийте и пропуснатите ползи за човечеството и за това не познавам в детайли неговото виждане,в един момент се задоволих с факта,че земята е “училище“ и всички изучавани предмети са еднакво важни.... независимо кой и по какъв метод ги преподава стига те да бъдат разбрани в даден момент от развитието на индивида-(рано или късно, но разбрани в крайна сметка).Напълно е възможно човека да има цялостен възглед по въпроса за приложението на този инструмент който западняците наричат “Анк“. Други имена на инструмента са също “Аум“ и “Ом“ като те не са нито по верни ,нито по грешни просто са адаптирани към гласовите визможности за произношение на всяка нация и от там всяка твърди ,че те са го измислили и от там е тръгнало всичко .Ние като “Нашенци“ с най гърлено произношение и Балкански произход можем да го избоботиме като “Анхгх“ .Започваме звучно с пълно гърло “Аааааа“- и придърпваме носо-глътката навътре към гърлото променяйки тона по този начин и се чува едно носово “нннннн“ и вече със сетни сили и последният останал в дробовете въздух излиза с едно завършващо носово “ гхххх“, като в този момент корема и тазобедрените мускули са стегнати докраи изцеждаики всичкия останал въздух и притискайки долната чакра принуждавайки силата на кундалини да рипне нагоре към темето където и е мястото, и за ужас на околните слушатели се разнася едно звънко гърлено “АААААННННГХХХ“ както между впрочем леко подобно звучи и “ Ааааууум“ при кадърно в изпълнение,да речем на нашия Омрам (Михаил Иванов). :)
Още при третото или четвърто повторение на тези трели се усещат едни доста осезаеми топли и горещи вълни по цялото тяло,а онези които устискат да го повторят 21 пъти направо виждат звезди посред бял ден... и усещат огромен прилив на енергия. Wonky
За сънуването дето е на периоди си е в реда на нещата ,щото си е на самотек и си идва произволно когато условията са подходящи.Съвсем друго нещо е когато са предизвикани умишлено тия изблици през коронната чакра чрез който и да е любим метод или най добре сбор от няклоко такива наведнъж Dance1 .Но това, както между впрочем и всички останали самоцели или фикс идеи не е нужно да се форсира и стимулира излишно ,че става като да “къдриш къдравото“ .Като си му дойде дневния ред то самичко си става приоритет и любима форма за разпускане чрез която да си подреди кабелите из главата човек. sun
dubito , ergo cogito - ergo sum Dance1

Потребителски аватар
Philip
Site Admin
Мнения: 5455
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Re: Хакери на сънища

#43

Мнение от Philip » 11 фев 2020 04:50

alexyeli,

Всеки от нас си има разбирания и вярвания.
И те са най-различни.
Моля и ти, както всеки от нас, да се съобразява с това, и да уважава собственото пространство на другите.
От началото е ясно, че си от това братство, но те моля да не се афишира това така, както никой друг от нас не афишира вярванията си.
Наблюдавам Анализирам Променям

Потребителски аватар
alexyeli
Мнения: 145
Регистриран: 30 май 2019 11:04
Местоположение: Espania

Re: Хакери на сънища

#44

Мнение от alexyeli » 11 фев 2020 13:34

1aha
Ок.Съжелявам за което и поднасям искренни извинения.Неволно се унесох по темата която предразполага и не влагам " задни мисли" или опити да забъркам когото и да било в несвойствени бъркотий .Благодаря за дружелюбното напомняне и ще внимавам за напред. :)
dubito , ergo cogito - ergo sum Dance1

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 4172
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Хакери на сънища

#45

Мнение от hyparh » 02 мар 2020 11:56

Кратки извадки от "Колелото на времето" или книга 12 на Кастанеда. Някои от нещата може да звучат крайно или стряскащо, но това е само на пръв поглед. Дълбоко в себе си човек знае, че всъщност е точно така.


"Смъртта е нашият вечен спътник. Тя винаги е от лявата ни страна, на една ръка разстояние от нас. Смъртта е единственият мъдър съветник, когото воинът има. Всеки път, когато изпита чувството, че всичко върви зле и с него е свършено, той може да се обърне към своята смърт и да я попита дали е така. Неговата смърт ще му каже, че греши, че нищо друго няма значение освен нейното докосване. Неговата смърт ще му каже: "Аз още не съм те докоснала."
-----
Ако воинът иска да успее в каквото и да било, успехът трябва да се постигне спокойно, с много усилия, но без стрес или вманиачаване.
-----
Вътрешният диалог придържа хората към всекидневния свят. Светът е такъв или инакъв само защото ние непрекъснато си казваме, че е такъв или инакъв. Вратата към света на шаманите се отваря едва когато воинът се научи да спира вътрешния си диалог.
-----
Когато воинът се научи да спира вътрешния си диалог, всичко става възможно; и най-невъобразимите неща стават постижими.
-----
Хората около нас са черни магьосници. А и всеки, който е с тях, също е черен магьосник. Само си помисли. Можеш ли да се отклониш от пътеката, която твоите ближни са ти предначертали? И останеш ли с тях, твоите мисли и действия са предопределени завинаги от техните представи. Това е робство. Воинът, от друга страна, е свободен от всичко това. Свободата е скъпа, но цената й не е недостъпна. Затова страхувай се от твоите похитители, твоите господари. Не си губи времето и силата да се страхуваш от свободата.
-----
Тъй като воинът вече се смята за умрял, той няма какво да губи. Най-лошото вече му се е случило, затова той е чист и спокоен; ако съди по действията или по думите му, човек изобщо не би допуснал, че той вече е видял всичко.
-----
Когато спре вътрешният диалог, светът се разпада и на повърхността излизат някои наши изключителни страни, които дотогава сякаш са били строго охранявани от думите.
-----
Един воин побеждава не като си блъска главата в стената, а като я преодолява. Воините прескачат стените, а не ги разрушават.
-----
Обикновеният човек смята, че да се отдава на съмнения и терзания е белег на чувствителност, на духовност. А същинската истина е, че обикновеният човек няма нищо общо с чувствителността. Хилавият му разум умишлено се прави на чудовище или светец, но в действителност е твърде дребен, за да става от него такова огромно чудовище или светец.
-----
Един воин умира трудно. Смъртта му трябва да се пребори с него, за да го вземе. Воинът не се дава на смъртта така лесно.
-----
Човешките същества са възприематели, обаче светът, който те възприемат, е илюзия — една илюзия, създадена от описанието, което им разказват от момента на раждането им. Така че по същността си светът, който разумът им иска да поддържа, е свят, създаден от едно описание и неговите догматични и неприкосновени закони, които разумът им се научава да приема и брани.
-----
Само като воин може човек да издържи по пътя на знанието. Воинът не може да се оплаква и за нищо не съжалява. Неговият живот е едно непрекъснато предизвикателство, а предизвикателствата не могат да бъдат добри или лоши. Предизвикателствата са си просто предизвикателства.
-----
Основната разлика между обикновения човек и воина е в това, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато обикновеният човек приема всяко нещо като благослов или проклятие.
-----
Златно правило за воина е да взима решенията си толкова внимателно, че нищо, което може да се случи в резултат от тях, да не може да го изненада, а още по-малко да изтощи силата му.
-----
За да помогне на ученика си да заличи своята лична история, воинът като учител го обучава на три техники: премахване на чувството за собствена значимост, поемане на отговорност за действията си и използване на смъртта като съветник. Без благотворното въздействие на тези три техники заличаването на личната история би направило ученика несигурен, колеблив и излишно съмняващ се в себе си и своите действия.
-----
Воинът не може да оставя нищо на случайността. Той наистина може да оказва влияние върху изхода на събитията със силата на своето осъзнаване и с непреклонното си намерение.
-----
Воинът знае, че чака и знае какво чака, а докато чака, погледът му се наслаждава на света. Най-върховното постижение на воина е да се наслаждава на радостта от безкрая.
-----
Посоката, в която върви съдбата на воина, не може да се променя. Предизвикателството е колко далеч може да стигне той и колко безупречен може да бъде в тези строго определени граници.
-----
Силата, която направлява съдбата на всички живи същества, е наречена Орела, не защото е орел или има нещо общо с орел, а защото за окото на виждащия тя изглежда като безмерен, абсолютно черен орел, възправен както един орел застава, а ръстът му се простира до безкрайността.
-----
Воинът има наум само една мисъл — свободата. Да умреш и да бъдеш погълнат от Орела не е никакво предизвикателство. От друга страна, да се промъкнеш покрай Орела и да бъдеш свободен е изключителна храброст.
-----
Орела поглъща осъзнаването на всички същества, които, живели до преди миг на земята и вече мъртви, се понасят към клюна на Орела подобно на рояк светулки, за да се срещнат със своя стопанин, причината да са имали живот. Орела изважда тези малки пламъчета, разстила ги, тъй както се разпъва ощавена кожа, и после ги поглъща; понеже осъзнаването е храната на Орела.
-----
Орела, тази сила, която направлява съдбата на всички живи същества, отразява еднакво и едновременно всички тези живи същества. Затова няма смисъл човек да се моли на Орела, да иска помощ, да се надява на милост. Човешката част от Орела е твърде незначителна, за да затрогне цялото.
-----
Чувството за собствената значимост е най-големият враг на човека. Когато се чувства засегнат от деянията и злодеянията на хората, това отслабва силите му. Чувството за собствена значимост заставя човек да прекара по-голямата част от живота си засегнат от някого или нещо.
-----
За да следва пътя на знанието, човек трябва да е с много богато въображение. По пътя на знанието нищо не е така ясно, както бихме искали да бъде.
-----
Непознатото е нещо, което е скрито от човека, забулено може би от ужасяващ контекст, но въпреки това е достижимо за човека. Непознатото в даден момент става познато. Непознаваемото, от друга страна, е неописуемо, невъобразимо, непонятно. То е нещо, което никога няма да опознаем, и все пак го има — изумително и същевременно ужасяващо в своята необятност.
-----
Ние възприемаме. Това е неоспорим факт. Но това, което възприемаме, не е същият тип факт, защото ние сме приучени какво да възприемаме.
-----
Непознатото присъства постоянно, но е извън възможностите на нормалното ни съзнание. Непознатото е безполезната част от обикновения човек. А е безполезна, защото обикновеният човек не разполага с достатъчно свободна енергия, за да се добере до нея.
-----
Веднъж постигнем ли вътрешно мълчание, всичко става възможно. Начинът да престанем да говорим на себе си е съвсем същият като начина, по който сме се научили да си говорим — ние сме били обучени принудително и категорично, затова точно така трябва и да се отучим — принудително и категорично.
-----
Безупречността започва от едно отделно действие, което трябва да се извършва умишлено, точно и продължително време. Ако това действие се повтаря достатъчно дълго, човек придобива чувството за непреклонно намерение, което може да се приложи към всяко друго нещо. Постигне ли се това, пътят е чист. Едно нещо ще води към друго, докато воинът осъзнае пълния си потенциал.
-----
Най-лошото, което може да ни се случи, е да умрем и след като това е неминуемата ни участ, ние сме свободни; който е загубил всичко, вече няма от какво изобщо да се страхува."
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Потребителски аватар
alexyeli
Мнения: 145
Регистриран: 30 май 2019 11:04
Местоположение: Espania

Re: Хакери на сънища

#46

Мнение от alexyeli » 05 мар 2020 21:50

:)
Прецизен е както винаги Кастанеда в своите книги.Само,че наистина за съжаление не се радва на широка аудитория ,но това си е в реда на нещата,Същото се случва и при Учителя и ред други посветени които опитват да будят спящите.Остават си неразбрани само защото учението им изисква усилие и разбиране извън нормите и ценностите на обществото и това го дразни и изтощава масовия потребител също като “сухата кашлица“ ... :))
dubito , ergo cogito - ergo sum Dance1

Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 4172
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Re: Хакери на сънища

#47

Мнение от hyparh » 05 мар 2020 22:40

Има и още нещо - ония енергийни паразити (летачите), които ни управляват през повечето време и подтискат същинското ни Аз, се възпротивяват всячески на такива духовни извисявания, че току-виж сме им били шута :))


"— Този хищник — каза дон Хуан, — който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганични същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.
— Единственият избор, който остава за хората — продължи той, — е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим — да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване — нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство — изкуството да се изправят пред безкрайността, без да, трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание.
— И по какъв начин може дисциплината на магьосниците да го възпре? — попитах аз.
— Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осъзнаването безвкусна за летача — каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие.
— В резултат хищниците се объркват — една неядивна блестяща обвивка на осъзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.
— Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването — продължи той, — тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъскват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осъзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка на осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено.

— Големият трик на магьосниците от древните времена — продължи дон Хуан — бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Те открили, че ако наложиш вътрешно мълчание над ума на летача, тогава чуждото устройство отлита — така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става навик, докато един ден той не отлети окончателно. Много тъжен ден наистина! От този ден трябва да се осланяш само на собствените си прибори, които са почти на нула. Няма кой да ти каже какво да правиш. Няма го умът от чужд произход да ти диктува всички глупости, с които си свикнал.
— Моят учител, нагуалът Хулиан, често предупреждаваше учениците си — продължи дон Хуан, — че това е най-тежкият ден в живота на магьосника, защото истинският ни ум, който ни принадлежи и който е цялата съвкупност от нашия опит, след като е бил потискан цял живот, е станал плах, неуверен и неустойчив. От личен опит мога да кажа, че истинската борба на магьосника започва именно от този момент. Всичко дотогава е просто подготовка."
Screw the rules... play The Game!

"As above, so below."

Отговори

Върни се в “Човек”