Теории - Кълбовидна мълния

Отговори
Потребителски аватар
hyparh
Мнения: 4317
Регистриран: 18 ное 2014 14:26
Местоположение: Нови хан

Теории - Кълбовидна мълния

#1

Мнение от hyparh » 30 юни 2015 04:52

Един превод, който направих преди две години и постнах в Мазето. Бях съвсем прясно регистриран тогава. Става въпрос за теорията на Пьотър Леонидович Капица (Pyotr Leonidovich Kapitza), която официално се смята за най-достоверна от съществуващите относно природата на тези загадъчни обекти.
Не е пълната статия, понеже в онлайн варианта на книгата му "Experiment, theory, practice", беше орязана донякъде (не се показваха всички страници).


"Естеството на кълбовидната мълния си остава загадка. Това е така, поради факта, че явлението е твърде рядък феномен и до сега никой не е успявал да го пресъздаде с достатъчно убедителност в лабораторни условия. Има множество хипотези за естеството на кълбовидната мълния, но нашите виждания по въпроса не са били публикувани до момента. Те заслужават внимание, защото предлагат добре дефиниран метод за експериментални изследвания.
Според нас съществуващите хипотези за естеството на кълбовидната мълния (КМ) са неприемливи, защото противоречат на закона за запазване на енергията. Излъчването на светлина от КМ обикновено се приписва на освободената енергия, получена чрез някакъв вид молекулярна или химическа трансформация; с други думи е прието, че източникът на енергия нужен за светенето на КМ е свързан с обикновената светкавица. Това твърдение среща някои пречки.
От фундаменталните концепции на съвременната физика следва, че потенциалната енергия на даден газ, във всякакъв вид химическо или активно състояние, е по-малко от енергията, нужна за дисоциация и йонизация на молекулите. Оттук става възможно да се определи количествено горен праг на енергията, която може да бъде съхранена в сфера от газ във въздушна среда, отговаряща на размера на КМ.
От друга страна интензивността на излъчване от повърхността на КМ може да се определи количествено. Грубите сметки показват, че горния праг на продължителността на светене излиза много по-нисък, отколкото всъщност се наблюдава. Този извод е потвърден експериментално от съществуващите данни за продължителността на светене на ядрена гъба, формирана от атомна експлозия. Непосредствено след експлозията, този облак несъмнено представлява напълно йонизирана газова маса, което означава, че може да се разглежда като съдържащ максимално количество потенциална енергия. Тук някой ще каже, че според тези наблюдения, ядрената гъба ще излъчва светлина по-дълго и от най-дългоживущата КМ с подобен размер. Всъщност не това е случая.
След като енергията, съхраненена в ядрената гъба, е пропорционална на обема (d^3), а излъчването е пропорционално на площта (приблизително d^2), следва, че продължителността на освобождаване на енергия на топка ще бъде пропорционален на d. Ядрена гъба с диаметър d = 150 м. ще освободи енергията си напълно за по-малко от 10 секунди, следователно топка с диаметър 10 см. ще го направи за по-малко от 0,01 сек. Според описаните случаи всъщност знаем, че КМ с такива размери обикновено живее няколко секунди, а често и около минута.
В такъв случай, освен ако не съществува някакъв непознат за нас източник на енергия, от закона за запазване на енергията следва, че енергията постоянно бива “инжектирана” по време на светене на КМ. Поради това трябва да потърсим източникът й извън самата КМ. След като КМ обикновено “виси” във въздуха без директен контакт с проводник, то най-естествения и всъщност единствен механизъм за енергийно доставяне е поглъщането на интензивни радиовълни.
Нека разгледаме това предположение като работеща хипотеза и да проверим дали се съгласува с типичните черти на КМ.
Сравнението на КМ с ядрена гъба всъщност разкрива голямо разминаване. Веднъж формиран, ядреният облак расте постепенно, след което тихо се разпада. От друга страна КМ остава с едни и същи размери по време на съществуването си и често загива с експлозия. Ядрената гъба е съставена от горещи газове с ниска плътност, поради което е по-лека от въздуха и съответно се издига нагоре. От друга страна КМ понякога “увисва” неподвижно във въздуха, в други случаи се движи хаотично и не се влияе от вятъра. Сега ще покажем, че тази разлика напълно може да бъде обяснена от нашата хипотеза.
Известно е, че ефективното поглъщане на електромагнитни вълни от йонизиран газ (плазма), може да се осъществи единствено при резонанс, което ще рече периода на осцилациите (трептенията) на плазмата да съвпадне с периода на трептене на погълнатото ел.магнитно излъчване. При ниво на йонизация, достатъчно за излъчването на светлина, резонансните условия се определят изцяло от размерите на топката.
Ако приемем, че абсорбираната честота отговаря на собствените трептения на сферата, то следва, че дължината Ламбда на погълнатата честота трябва да е грубо четири пъти по-голяма от диаметъра на КМ и по-точно: Ламбда = 3,65d. Ако газът в такъв обем е слабо йонизиран, то собствената честота на плазмата зависи основно от степента на йонизация. В този случай съответната честота на поглъщане винаги ще превишава дължината на вълната, определена от размера на йонизирания обем газ, което отговаря на 3,65d, както вече отбелязахме.
Абсорбиращият механизъм, способстващ формирането на КМ, може да бъде обобщен по следния начин:
Първо имаме малък обем от плазма в корелация с (Пи/6)d^3. Ако обаче йонизацията е слаба, резонанс с дължина на вълната Ламбда = 3,65d ще бъде възможен и ще имаме ефективно поглъщане на радиовълни. Това от своя страна ще увеличи степента на йонизация и сферата ще започне да нараства, докато достигне диаметър d. Тогава резонансното поглъщане ще зависи изцяло от формата на КМ така, че последната да бъде със стабилни размери.
Нека да разгледаме случай, в който силата на поглъщаните вълни нараства. Тогава температурата на йонизирания газ ще се увеличи и сферата ще се разшири. Това увеличаване ще я изкара вън от резонанс; следва намаляване поглъщането на вълни, сферата ще се охлади и ще намали размера си дотам, че да отговаря на резонанса – получава се самоподдържане на размера. Това обяснява защо наблюдаваните диаметри на КМ остават непроменени докато светят.
Наблюдаваните КМ варират по размери с диаметър от 1 до 27 см. Според нашата теория тези размери, умножени по четири, водят до получаване на честотния спектър, отговорен за формирането на КМ в природата. Следователно най-често срещаните размери КМ (10-20 см.) отговарят на дължина на вълната 35-70 см.
Най-благоприятните зони за образуването на КМ ще бъдат тези, в които имаме най-интензивни радио вълни. Такива зони ще отговарят на електрически потенциални противовъзли (antinodes), получени от различни интерференции. Поради по-голямата сила на електическото поле в противовъзлите, именно там може да се очаква възникване на КМ. Уповавайки се на този механизъм КМ ще се движи по тези противовъзли, независимо от посоката на вятъра и конвективните потоци.
Като възможен пример за такава зона ще разгледаме случай, в който радиовълните падат върху земната повърхност и се отразяват от нея. Интерференцията ще предизвика стоящи вълни на разстояния равни на дължината на вълната Ламбда, умножена по 0,25; 0,75; 1,25; 1,75 и т.н., ще се образуват противовъзли с електрическо поле два пъти магнитуда на инцидентна вълна. Високият потенциал, преобладаващ в тези области, ще създаде подходящи условия за възникване на пробив, както и по-нататъшно развитие и поддръжка на йонизацията на газа. По този начин поглъщането на ел.магнитното трептене от йонизирания газ може да стане само на определени места, паралелни на локалния терен. Тези фактори определят пространственото разположение на КМ.
Този механизъм обяснява защо КМ обикновено възникват на относително близки до земята разстояния и най-често се придвижват по хоризонтала. Във всеки случай минималното разстояние между центъра на КМ и проводящата повърхност ще бъде равно на 1/4 дължина на вълната така, че разстоянието между отразяващата повърхност и ръба на КМ ще бъде приблизително равно на диаметъра на топката.
В случаи на интензивно излъчване може да възникнат поредица от КМ в противовъзлите на разстояние 1/2 от дължината на вълната една от друга. Такива редици от КМ са документирани и се наричат “мъниста от кълбовидни мълнии”.
Хипотезата ни също обяснява защо КМ се взривява без да нанесе поражения. Когато източникът на захранване внезапно прекъсне, КМ изстива толкова бързо, че се превръща в сфера разреден въздух и бързото й запълване (нормализиране на налягането) създава малка ударна вълна. От друга страна постепенното намаляване силата на енергийния източник се асоциира със спокойно и безшумно погасяване на КМ.
Хипотезата ни предлага приемливо обяснение на може би най-мистериозната черта на КМ – възможността й да прониква в сгради през прозорци, процепи и дори комини. Прониквайки в стаята обикновено се рее няколко секунди или се движи по проводими материали. Множеството такива документирани случаи говори за високата им достоверност.
Много интересен случай представлява влизането на КМ в самолет, преминаващ през гръмотевична буря на височина 2800 м. Оповавайки се на хипотезата ни, всички тези случаи произлизат от факта, че КМ проникват в затворени помещения като следват пътя на късовълновите ел.магнитни трептения, които проникват през различни отверстия, комини или тръбопроводи. Обикновено диаметъра на отвора на комина отговаря на фаворитна дължина на вълната и по-точно дължините от обхвата 30-40 см., които преминават свободно. Тези размери се вписват също и с получения размер на КМ, наблюдавани в сградите.
Оттук следва, че концепцията за КМ като феномен, генериран от късовълнови ел.магнитни трептения, хвърля светлина не само върху обикновено наблюдаваното поведение, но и на параметри като постоянен размер, бавно придвижване, формиране на мъниста (или верига) от КМ и експлозията..."


Оповавайки се на знанията, които вече имаме, най-вероятно КМ представлява етерен тороидален вихров обект в плазмена обвивка, който се самоподдържа (въртейки се интензивно), черпейки енергия от силно напрегнатото околно пространство по време на гр. буря, пропито с интерфериращи помежду си радиовълни. С Айкроу си приказвахме, че е много вероятно такава подредена структура да привлича околните същности и някоя от тях временно да се "всели" в нея, поемайки контрол над управлението й. При някои от случаите имаме наподобяващо интелигентно поведение от КМ. Тесла е могъл да ги създава, като се явявали по-скоро страничен продукт от неговите експерименти и само му пречели с непредсказуемото си поведение.
През 2001 г. група японски изследователи имат известен успех с краткотрайна поява на плазмени кълба, съчетавайки 8-10kV DC с микровълни от магнетрон.
Моята артилерия :)) е почти готова и скоро може най-накрая да направя качествени опити за получаването им. Операциите ще се извършват на открито за по-голяма безопасност (най-вече заради магнетрона), а напрежението ще е много по-високо от това на японците.
Имам идея и за по-усъвършенствана и ефективно насочваща конструкция - вълновод, подобен на пееща купичка с конус и високото напрежение да е между върха на конуса и ръба на купичката. Така може директно да получим плазмен тороид, който да пътува насочено по микровълните. Ако въобще тръгне да пътува де, да не си остане в "дулото" laught Но този вариант ще е евентуално за по-нататък.

Прикачам PDF на английски с опитите на японците:
Ball-lightning_1.pdf
Нямате нужните права за да преглеждате прикачените към това мнение файлове.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.

As above, so below.

Потребителски аватар
Philip
Мнения: 5596
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Re: Теории - Кълбовидна мълния

#2

Мнение от Philip » 30 юни 2015 06:28

Докато го четях, се сещах постояно за енергийните ядра от научно-фантастичните филми :)

- Кълбовидна мълния, поддържана в затворено пространство :)

...То реално реакторите Токамак са нещо подобно, но им трябва малко промяна по теорията на Капица :))
Наблюдавам Анализирам Променям

Потребителски аватар
Philip
Мнения: 5596
Регистриран: 15 ное 2014 11:31
Местоположение: Около Мадарския конник :)
Контакти:

Re: Теории - Кълбовидна мълния

#3

Мнение от Philip » 02 авг 2016 10:17

Шаровая молния г. Новосибирск https://www.youtube.com/watch?v=q2KDuhzHbNM

Шаровая молния - уникальные видео очевидцев https://www.youtube.com/watch?v=lpmi_hQCMIA
Наблюдавам Анализирам Променям

Отговори

Върни се в “Теории”