hyparh написа: ↑08 апр 2019 13:02
Благодаря ти
А бе като теглиш чертата... и двата варианта ми се струват еднакво осъществими - много нисък процент
Но все пак няма отказване. Както беше едно време в Diablo-то - биеш чудовища до полуда с надеждата да ти падне най-редкия и мечтан предмет
Прав си, но вярата дори и в много ниския процент е двигател. И важното е да се пробва.
А за Диабло-то и редкия мечтан предмет, както и за боя с вятърни мелници, от опит знам, че често щом спрем жадно да се целим, забавим се и утихнем, ние самите ставаме мишена и търсеното ни уцелва
hyparh написа: ↑08 апр 2019 13:02
Вероятно по някое време ще започна по-концентрирано да се занимавам с тези принципи на екраниране, но трябва да е с помощта на водата като активна подложка (повърхност) или някое от твърдите й агрегатни състояния, понеже водата притежава в по-голяма степен енергийната съставляваща, необходима за проявата на левитация (за пример може да дадем левитиращите самоделки над река Дон).
Давай смело!
А водата е и "умна", с многоизмерни свойства и невероятен медиатор!
hyparh написа: ↑08 апр 2019 13:02
Иначе насън се левитира много лесно. Засилваш се с подскоци, като всеки следващ става все по-голям, накрая си сгъваш краката към тялото в удобна позиция и се понасяш във въздуха сравнително ниско над земята
В повечето случаи съм забелязал, че трябва да има движение (да се движиш напред), на място е по-трудно.
Ооооо, да! Бая левитационен километраж насън съм навъртяла.
А пък освен мечтаенето, съм и доста мислила как можем да левитираме с тялото си in vivo. Да стане човек толкова лек, колкото въздуха... И пак опираме до гравитацията и "надхитряването" ѝ, етерите, *първичните материи, купища енергийни закони... Трябват си солидни познания за тези неща и за истинската им същност, за истинския им начин на функциониране и т.н. Често си мисля, че ние познаваме само частични фрагменти от пълните възможности на тези проявления-сили-енергии
.
Кога огънят не гори? Ако си самия огън...
Преди около 2 г. на фестивала " Пирин филок" в Сандански спретнаха вечерта нестинарски огън. Един мъж искаше да демонстрира как се ходи по жаравата. Наблюдавах целия процес- от паленето на огъня, до ритуалното разстиляне на жаравата ... " Видях" и усетих духа на огъня. За мое щастие човекът попита, дали някой от гледащите иска да се пробва да ходи
Свалих си обущата и чорапите веднага и хайде...
Нямах ни страх, ни съмнение, ни акъл.
Нито едно изгоряно или нарането местенце по краката... Жаравата не ме пареше.
Не знам как, но тогава успях да се "свържа с огъня", той да ме приеме и да ми разреши да ходя по него.
И понеже темата е за баланс на енергиите- жаравата изчиства хубаво и изоснови човека! Мога с две ръце да я препоръчам като тайнство и метод за изчистване!
Защо пиша всичко това!? Защото мисля, че така е и с левитацията. Но нещо не мога да се "разбера" с въздуха и гравитацията
manikaganga, благодаря за песничката! Добро разчупване не енергията
, а и тематично е подходяща