Преди малко пробвах с обикновена запалителна бобина от кола, както и с един от големите ми индуктори с множество електроди за сърцевини. Със запалителната бобина незнайно защо крушка от 12V светеше с наполовина от силата си Вероятно съпротивлението и е твърде високо по някакви причини. След като я замених с голямата индукционна бобина и свързах нещата през вторичната й (2кв мм) намотка, вече светна с пълната си сила. И в двата случая пробвах да подавам синусоидален сигнал чрез DDS генераторчето, като при включване на последното, напрежението се вдигаше с няколко волта, но не забелязах крушката да си променя силата на светене. Увеличаването на честотата бавно увеличаваше напрежението (максимум с около волт при захранване от 12V), като някъде след 30kHz се достига точка на насищане и увеличаването спира.
После вързах едно DC моторче да видя ще има ли разлика - имаше, ама много в минус Моторчето явно дърпаше цялата сила, понеже жичката на крушката почти не успя да се нажежи.
Изглежда по този начин, с използване на бобини навити по обикновения начин, не се получава. Ще трябва да се направи такава в конфигурация "капан за меки електрони", както я описва Катър, и тогава пак да се направят опити.
Самозахранващият се генератор на Joseph H. Cater
Re: Самозахранващият се генератор на Joseph H. Cater
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Re: Самозахранващият се генератор на Joseph H. Cater
Още някои важни моменти относно генератора:
1. Проводникът за намотките на Хъбард трябва да е дебел толкова, че да са необходими само около 35 навивки за намотаване на сърцевината. Магнетизацията на сърцевината зависи от ампер-навивките. При точния брой, се получава рязко максимално намагнитване на сърцевината.
2. Колкото по-голяма е повърхността на проводника, толкова повече "меки електрони" ще привлича той. Разстоянието между отделните навивки е важно за постигане на оптимален ефект.
3. Чрез използване на множество електроди за ядро, вместо солидно желязо, се постига по-силно магнитно поле.
4. Много трансформатори изгарят по време на полярни сияния. Поставянето на генератора в оргонен акумулатор пресъздава тези условия (т.е. концентрира поток от заредени частици, които могат да се използват).
5. Едностранно позлатяване на железните обвивки, ще увеличи производителността в голяма степен. Хубаво е тези обвивки да бъдат от колкото се може по-тънка ламарина. Позлатените страни трябва да са от външната страна.
1. Проводникът за намотките на Хъбард трябва да е дебел толкова, че да са необходими само около 35 навивки за намотаване на сърцевината. Магнетизацията на сърцевината зависи от ампер-навивките. При точния брой, се получава рязко максимално намагнитване на сърцевината.
2. Колкото по-голяма е повърхността на проводника, толкова повече "меки електрони" ще привлича той. Разстоянието между отделните навивки е важно за постигане на оптимален ефект.
3. Чрез използване на множество електроди за ядро, вместо солидно желязо, се постига по-силно магнитно поле.
4. Много трансформатори изгарят по време на полярни сияния. Поставянето на генератора в оргонен акумулатор пресъздава тези условия (т.е. концентрира поток от заредени частици, които могат да се използват).
5. Едностранно позлатяване на железните обвивки, ще увеличи производителността в голяма степен. Хубаво е тези обвивки да бъдат от колкото се може по-тънка ламарина. Позлатените страни трябва да са от външната страна.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Re: Самозахранващият се генератор на Joseph H. Cater
Идея за събиране не железни частици за намотките - с магнит от пясъка Аз преди години попаднах на строителен пясък с много желязо (или по-скоро магнетит, който е вид железен окис) в него.
Или пък, ако някой ходи към Поморие, може да си набави от черния плаж, където има магнитни частици в изобилие. Даже този метод с пясъка ми се вижда доста по-добър отколкото използване на обикновени железни стружки/прах от скрапа.
"Магнетитът притежава най-силни магнитни свойства от всички естествено срещани минерали на Земята."
За Поморие: "Плажната ивица е покрита с фин пясък, който на много места е почти черен, поради богатото съдържание на желязо, манган, алуминий и магнезий."
Самите намотки може да се намажат с лак, който да се покрие плътно с магнитните частици.
Или пък, ако някой ходи към Поморие, може да си набави от черния плаж, където има магнитни частици в изобилие. Даже този метод с пясъка ми се вижда доста по-добър отколкото използване на обикновени железни стружки/прах от скрапа.
"Магнетитът притежава най-силни магнитни свойства от всички естествено срещани минерали на Земята."
За Поморие: "Плажната ивица е покрита с фин пясък, който на много места е почти черен, поради богатото съдържание на желязо, манган, алуминий и магнезий."
Самите намотки може да се намажат с лак, който да се покрие плътно с магнитните частици.
Най-постоянното нещо е промяната.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.
Незавършените дела отнемат енергия, а завършените - дават.
Когато енергията се натрупа достатъчно, започва процес на създаване.
As above, so below.