Един обаче ме мъчи тези два дни.
Ето този гад: Обикновено се справям за 6 - 8 часа с изключение на редки моменти, когато успявам да изманипулирам собственото си време, да изпадна в това, на което аз си му викам "безвремие" и тогава точенето ми отнема около 2 часа по часовник
...Ама това ми се отдава само когато съм супер физически
Пък то бая рядко съвпада с моменти, когато имам нож за точене 
Та - незнам по каква причина, но докато точех този нож, ме подгони идеята, че трябва да пиша за това точене тук.
...И защото съм свикнал " да се чувам" без да търся умни логики и "ама защо?" и " а нужно ли е?" - хей го на писанието
Ами - да доразкажа за какво точно иде реч
Ротационните ножове се ползват при производството на различни тишу изделия. В случая този нож е от линия за изработване на пелени "Пуфис"
Самите режещи остриета (кривата линия от снимката
) срязват материала с нужната форма.Валът, на който са те, се върти върху друг метален вал - цилиндър. Твърдостта на ножа е към 60 по Бринел (който знае - ясно му е за какво иде реч
) или с други думи - много твърд материал.Когато острието се износи, ножът - вал се шлайфа докато излязат всички грапавини и начупвания, получени при работата. След това страничните дискове се смъкват с още между 3 и 3,5 стотни от милиметъра (0,035 мм)
Тогава идва моят ред
Полученото плато вместо режещ ръб трябва да стане отново острие, завършващо на 0 и без да сляза под нивото
Е това успявам да правя всеки път и всеки път доказвам, че човешката ръка, око и мозък са много по-добри от всяка машина
Защото когато точа ножовете аз - изкарват между 10 000 000 и 15 000 000 отрязвания, а когато ги точи цифровата фреза, на която са произведени - изкарват до максимум 8 000 000 отрязвания, струва над четири пъти по-скъпо (без транспорта до Германия или Италия) и липсват от машините по около месец
